Бизнесът, президентът Румен Радев, членове на правителството и депутати обсъдиха предизвикателствата пред икономиката на кръгла маса, организирана от Българската търговско-промишлена палата.
В приветствието си държавният глава изтъкна, че е време държавата да вземе стратегически решения за премахване на бариерите пред икономическия растеж. Според Радев успешната икономика минава през създаването на благоприятни условия, за което отговорни са изпълнителната, законодателната и съдебната власти. Държавното управление можело да бъде успешно, само ако зад гърба си има силна икономика.
Радев посочи, че е важно да бъдат набелязани факторите, които могат да ограничат притока на чуждестранни инвестиции. По думите му те могат да бъдат търсени в инфраструктурата, образованието, липсата на работна сила, неясно и непредсказуемо законодателство и корупция. Той отбеляза също така, че икономиката вече е заложник на демографията. "Какви са целите и амбициите ни – да изкореним бедността и неравенството, да настигнем държавите от Централна и Източна Европа, да постигнем високо качество и стандарт на живот – продължи държавният глава. – Всички тези цели могат да бъдат постигнати, ако изведем икономиката в по-висока орбита. Дали един ръст от 5-6% е достижим и дали е достатъчен ?".
Вицепремиерът Томислав Дончев смята, че начините за постигане на благосъстояние на нацията са два – икономиката да произвежда повече, а националното богатство да се разпределя правилно. Брутният вътрешен продукт бил несравнимо по-голям от времето на "зрелия социализъм", но разпределението му било неравноделно. Дончев подчерта, че до няколко години евтината работна ръка няма да е водещ фактор при привличането на инвестиции. Той отчете, че на годишна база разходите за труд нарастват с 8%, което изпреварва ръста на производителността.
Икономическият министър Емил Караниколов добави, че увеличението на доходите зависи от високата квалификация на работниците. "Ако искаме да имаме по-добри доходи, трябва да имаме по-добро образование. Дават се повече пари за образование. Без да е упрек към никой, забелязвам некоректен диалог между бизнеса и науката. Защото държавата може да е медиатор, но голяма част от бизнеса се опитва сама да решава тези проблеми – някои внасят работници, други създават центрове за преквалификация и дуално обучение. Образованието не може да решава само какво да прави, бизнесът трябва да подава информация", изтъкна Караниколов.
Министърът на финансите Владислав Горанов пък посочи стабилната фискална политика на кабинета и че данъчното облагане на ниво държава няма да бъде променяно. В следващите месеци министерството оставало фокусирано върху установяването на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и едновременно приемане в механизма ERM II. Според Горанов пряко и косвено тези предпоставки ще подобрят инвестиционния климат и позицията на България в рамките на Евросъюза.
Председателят на икономическата комисия в парламента Петър Кънев отчете, че 96% от българските компании са в сектора микро и малки фирми. Те формират 61% от БВП и в тях работят около 1.3 милиона служители. "Пълен абсурд е административната тежест да е еднаква за едно микро предприятие и една голяма фирма. Само по отношение охрана на труда се проверяват 28 документа от инспектиращите", подчерта Кънев. Той призна, че в последните две години не е постигнат абсолютно никакъв напредък по това направление. Депутатът заяви също, че са притеснителни практиките за приемане на закони с отложено действие, под уличен и под лобистки натиск. Той изброи редица нормативи, приети по този начин, които са затруднили значително работата на бизнеса.
