Кръгла маса на тема: "Цар Гаврил Радомир в българската история" организираха в Младежкия културно-информационен център "Европа" община Радомир и Общинския исторически музей. Участие в нея взеха историци от различни институции в страната.
Радомир е средновековен град, изграден над праисторическо селище в местността "Вахово" над антично селище и некропол. Съществуването му като български град е отбелязано в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 година. Градът никога не е променял името си. Легенди го свързват с първородния син на цар Самуил – Гаврил Радомир.
Днес Радомир е втори по големина в областта след Перник и е административен център на община Радомир. Населението му е около 14 232 човека. Радомир е център е на историко-географската област Мраката. Най-ранният оцелял ръкописен книжовен паметник, в който за първи път се споменава това име е т. нар. "Сборник на поп Драгол" от третата четвърт на 13 век.
Радомир е важна жп гара по линията София-Дупница-Благоевград-Петрич-Кулата, от нея тръгва и главна жп линия №6 за Кюстендил и Гюешево – пътуващите от София за Кюстендил правят връзката си тук.
Всяка година на 26 октомври – Димитровден, се празнува денят на град Радомир.
Гаврил Радомир, първородният син на цар Самуил и Агата, е български цар от 1014 до март 1015 година. Във византийски извори е наричан и "Роман".
На 14 юни 987 г. избухва свада между Самуил и брат му Арон, който водил преговори за мир с император Василий ІІ. Тя завършва с унищожаването на целия Аронов род с изключение на сина му Иван Владислав, за когото се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. Допуска се, че Иван Владислав и Гаврил Радомир участват в битката при Траянови влата в Ихтиманския проход през 986 г., когато византийците са разгромени. Тази теза е застъпена в някои исторически трудове, но редица изследователи я отхвърлят.
Самуил и Гаврил Радомир са ранени при успешната за византийците битка при река Сперхей през 996 година. Цар Самуил, на върха на своята мощ, оженва Гаврил Радомир за Маргьорита, дъщерята на унгарския владетел Геза (971-997 г.). От този кратък брак се ражда Петър Делян, предводител на българско въстание срещу византийското владичество през 1040-1041 година. Бракът е разтрогнат след смъртта на Геза, тъй като българите не подкрепят сина му Стефан I в претенциите му за унгарския престол. В резултат на това византийци и унгарци чрез съвместни действия разгромяват българските войски на северозапад. Видин пада през 1003 година. По-късно Гаврил Радомир се жени за Ирина от Лариса, също така известна като Ирина Каматерос/Ирина Радомирова (за да се отличи от другата Ирина – императрицата на Византия). От нея има петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.
Непосредствено след битка при Беласица, през лятото на 1014 г., Гаврил Радомир разгромява войската на солунския дук Теофилакт Вотаниат край Струмица. Цар Самуил умира на 6 октомври същата година. Девет дни по-късно Гаврил Радомир, който не отстъпва по пълководчески дарби на баща си, заема царския престол. Същата есен (1014 г.) император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир.
Според византийския историк Йоан Скилица, Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав (март месец 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир и обещание за подчинение. Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Според Дуклюнския Презвител, Василий II обещал Драч на Иван Владислав за убийството. Най-възрастният син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица Мария, нейните деца, както и войводите.
В чест на Гаврил Радомир от 1942 година, най-високият връх на планината Беласица носи името Радомир.
