Електронното управление у нас е като полтъргайст, витаещ в кулоарите на институциите вече десетки години.
Както неведнъж сме коментирали, за е-правителство в България се говори още от управлението на Симеон Сакскобургготски, когато за първи път бе написана стратегия за развитието на технологиите в държавната администрация. Досега обаче не сме приветствали дигиталния чиновник. Причините също се повтарят периодично – като се започне от работата "на парче", мине се през липсата на административен капацитет и се стигне до почти нулевия граждански натиск. В същото време са изхарчени колосални средства – според изчисленията на Българската стопанска камара става въпрос за сума от порядъка на 2 млрд. лева.
Поуки – никакви. Преди дни парламентът разреши на съдии, прокурори, следователи и съдебни служители да участват в изпълнение или управление на европейски проекти, свързани с изпълнението на Актуализираната стратегия за съдебната реформа и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие. Така отново се направи само една дребна стъпка към електронно правосъдие, а като цяло дигитализацията в съдебната система претърпя поредно отлагане – за след година.
Това е и поводът да погледнем към т.нар. актуализирана пътна карта за въвеждане на електронно правителство с хоризонт 2019-2023 година. Още в увода й се казва, че "цифровизацията и възможността за използване на преимуществата на е-управлението остават предизвикателство в основни области на политики, включително за институциите на съдебната власт". Нещо повече – авторите на документа признават, че той "включва част от проектите, заложени в Етап 1 от предишната Пътна карта с период на изпълнение 2015-2017 г., чиято реализация е забавена".
От приложените таблици пък става ясно какви са предвидените средства за реализацията на отделните елементи на дигиталното правителство. Например за "осигуряване на оперативна съвместимост по подразбиране на информационните ресурси" трябва да бъдат изразходвани 40 млн. лв. от оперативната програма "Добро управление" и от държавния бюджет. Същите източници е необходимо да подсигурят 20 млн. лв. и за "надеждност и мрежова и информационна сигурност". Още 410 млн. лв. ще струват "цифровитe решения, информационни системи и споделени ресурси", а "оптимизацията на работните процеси в администрацията" се оценява на 35 млн. лeвa. Огромна е прогнозната сума и за "улесняване на взаимодействието и изграждане на доверие между потребителя и администрациите" – 150 млн. лв., като трябва да прибавим още 5 млн. за трансгранично електронно административно обслужване. Това означава, че за срок от четири години държавата – чрез бюджета си и чрез еврофинансиране, планира да изхарчи общо 620 млн. лв. (при вече изразходвани 2 милиарда).
В заключение авторите на документа прогнозират, че "се очаква към 2023-а всеки гражданин на България да може да общува изцяло по електронен път с държавната администрация, като получава лесно, сигурно и надеждно персонализирани административни услуги". Тази неособено точно прогноза като цяло е съобразена с ангажиментите, поети пред Европейския съюз, с подписването на декларацията за е-управление от Талин през 2017 година. Основното в нея е, че до 2022-ра всички европейски граждани трябва да имат възможност да взаимодействат изцяло дигитално с публичните администрации. Е, типично по нашенски ще се позабавим с около година дори при най-оптимистичните срокове, но едва ли това ще е голям проблем след досегашното голямо разтакаване.
Редно е да отбележим, че във финансовите калкулации влиза и основата, на която би следвало да стъпи работещото електронно правителство. Става дума за електронния идентификатор, който ще бъде вграден чрез чип в личните ни документи. Тази задача е поверена на МВР и то преди няколко месеца организира обществена поръчка на стойност 238 млн. лева. Участие в надпреварата са заявили четири фирми – "Ингруп Джемалто", Veridos, "Мюлбауер Ай Ди Сървисис" и "Дермалог Ани БГ Консорциум". За беля изграждането на системата претърпя поредното отлагане, като в началото на годината парламентът разпореди срокът да бъде изместен до 1 януари 2020 година. Немалко са съмненията, че и този срок няма да бъде спазен. Точно затова вицепремиерът Томислав Дончев препоръча до въвеждането на новите електронни документи да бъдат "мобилизирани всички досега съществуващи системи за електронна идентификация". Най-често у нас говорим за електронния подпис, докато в ЕС вече достигнаха до лицево или ирисиво разпознаване.
Разбира се, съвсем отделен е въпросът защо изобщо се хвърлят големи усилия и пари по тези направления? Достатъчно е само да посочим последните изследвания на обществените нагласи – едва около 5% от пълнолетните българи, или около 250 хил. души, искат да взаимодействат по електронен път с администрацията. А над 80 на сто предпочитат и занапред да киснат пред гишетата.
