Издателите на новини вече ще имат правомощието сами да се договарят с интернет гигантите за авторските права. Това стана възможно благодарение на постигнатото на 26 март споразумение в Европейския парламент. То трябва да адаптира европейското законодателство в областта на авторското право, датиращо от 2001 г., към дигиталната епоха. С него се отбелязва и краят на законодателния процес, който започна през 2016-а и за който се твърдеше, че е обречен на провал. Реформата бе обект на безпрецедентно лобиране и раздели партиите в Европарламента. Сега е ред на държавите членки да одобрят решението.
Според новите правила технологичните компании носят отговорност за разпространението на съдържание без уредени авторски права. Целта е да се гарантира, че правата и задълженията в закона се отнасят с равна сила и за интернет. YouTube, Facebook и Google News са сред най-известните интернет имена, които най-пряко ще бъдат засегнати от законодателството.
Най-спорните текстове в документа са чл.чл.11 и 13. Според чл.11 сайтовете се задължават да плащат на медиите, за да цитират техни публикации с изключение на "отделни думи или много кратки откъси". Член 13 пък задължава сайтове и приложения, където потребителите могат да качват материали, "да положат усилия" предварително да купят лицензи за това, за да предотвратят нарушенията на авторското право.
Директивата цели да засили способността носителите на права, а именно: музиканти, изпълнители и автори на текстове, както и издателите на новини, да договарят по-добри сделки за заплащане на техния труд в интернет платформите. А самите интернет платформи ще са пряко отговорни за качването на съдържание на техните страници, което дава автоматично правото на издателите да сключват споразумения от името на журналисти за използването на новини от новинарските агрегатори.
Качването на защитена творба с цел цитиране, критика, рецензия, карикатура или пародия ще е по-добре защитено от всякога, което гарантира, че "memes" и "GIFs" ще продължат да бъдат достъпни и споделяни в онлайн платформите. Освен това качването на творби в онлайн енциклопедии по некомерсиален начин, като например в Wikipedia или платформи със софтуер с отворен код като GitHub, ще бъде автоматично изключено от обхвата на директивата. Стартъп платформите ще се възползват от по-леки задължения, отколкото по-утвърдените. Авторите и изпълнителите пък ще могат да изискват допълнително възнаграждение от дистрибутора, който използва правата им, когато първоначално договореното възнаграждение е непропорционално ниско в сравнение с ползите, получени от дистрибутора.
"Това е важна стъпка към коригиране на ситуацията, която позволи на няколко компании да печелят огромни суми пари, без да заплащат на хилядите творци и журналисти, от чийто труд зависят", посочва докладчикът по темата в Европейския парламент Аксел Фос (ЕНП, Германия) .
Днес интернет компаниите имат слаб стимул да сключват справедливи лицензионни споразумения с притежателите на права, тъй като не се смятат отговорни за съдържанието, което техните потребители качват. Те са задължени да премахват само съдържанието, за което притежателят на права ги помоли заради нарушения. Това обаче не гарантира справедливи приходи на притежателите на права.
Проблемът според някои експерти е, че сега новият закон ще унищожи цялото съдържание, публикувано от обикновените потребители. Те не са съгласни и с доводите, че компаниите ще могат да филтрират съдържанието, преди да бъде качено в платформите, което е цензура.
Срещу приемането на чл.13 се обявиха потребители в цяла Европа. Петицията с искане за изключването на този член от проектодирективата събра над 5 млн. подписа. Коментирайки гласуването, депутатът Юлия Реда от Германия определи 26 март като "черен ден за свободата в интернет". По-рано пет държави членки на ЕС – Холандия, Люксембург, Полша, Италия и Финландия – отказаха да подкрепят реформата. Тяхната позиция е, че директивата не е юридически издържана и ще доведе до правна неопределеност за много заинтересовани страни и може да засегне правата на европейците.
