Темповете, с които работи държавното управление у нас, са повече от умопомрачителни. След почти две години протакане дълго рекламираната идея за създаване на държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" вече е факт. Преди дни кабинетът прие отлежаващия от края на лятото на миналата година Правилник за устройството и дейността му, с което на практика даде ход то реално да започне работа. По всяка вероятност това "ускоряване" на документалното оформяне на правилата за работа в него е било провокирано от настъпването на пролетта и от засилващото се снеготопене. Да напомним, че още преди година стана ясно, че опасните язовири в страната са 416 на брой и ремонтите за тях са повече от неотложни.
А една от първите стъпки, които предприе при встъпването си в длъжност (на 4 май 2017-а) министърът на икономиката Емил Караниколов, беше да разпореди
спешни и интензивни проверки
на язовирите в цялата страна и успоредно с това да набележи мерки, свързани с надзора на тези съоръжения. По това време пред в. "БАНКЕРЪ" Караниколов за първи път заговори за необходимостта от създаване на държавно предприятие, което да контролира състоянието и дейността на водните съоръжения. Още повече че от години беше ясно, че състоянието на повечето от тях е повече от отчайващо.
Все пак тази идея зря в главите на управляващите още година. И то след като наводненията през пролетта на миналата година напомниха за критичното състояние на тези съоръжения, а опасността от преливането на реки и язовири в Северозападна България вече чукаше на вратата. Едва тогава управниците на държавата заговориха за създаването на предприятие за управление на язовири, което ще бъде натоварено да ги поддържа и ремонтира. Отначало се взе решение да бъде създаден фонд, в който да се събират пари за ремонтите. Средствата в него трябваше да идват от стопанската дейност на всички язовири на страната.
За да могат чисто юридически водните съоръжения да бъдат обслужвани от държавата обаче, трябваше да бъдат внесени предложения за законодателни промени. Едва през юни миналата година парламентът прие изменения в Закона за водите, с които се даде възможност за създаването на държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", което да поеме поддръжката на язовирите. Правителството отдели 500 млн. лв., които бяха отпуснати, за да заработи новата структура.
Беше определен и срок от три месеца за общините, които трябваше да заявят кои язовири ще продължат да стопанисват и кои ще прехвърлят под шапката на новото предприятие. Все пак не бива да забравяме, че в страната ни има 5700 язовира, а от тях над 4000 по документи се водят общинска собственост.
С промените в закона са даде възможност държавното предприятие да може да стопанисва и частни язовири, ако собствениците им имат желание. Отделно от това
като ангажимент на новата структура
беше прехвърлена и грижата за язовири, за които има спор по собствеността, докато този спор не бъде разрешен.
Извън обхвата на дейността на предприятието остават язовирите, които се стопанисват и управляват от НЕК, от "Напоителни системи", "Земинвест" и ВиК операторите, както и тези, които са отдадени на концесия – това става ясно от одобрения устройствен правилник. Става дума за около 250 язовира, които са собственост на частни лица или са отдадени на концесия на фирми, на земеделски кооперации, сдружения за напояване и други.
Още миналата година парламентът задължи новата структура до 1 март всяка година да внася в Министерството на икономиката план за дейността си през предстоящата година, както и отчет за направеното през вече отминалата.
Това очевидно ще важи за следващата година, тъй като реално официализирането на новото държавно предприятие става едва сега. От правилника става ясно, че в него е заложено назначаването на 156 души в централно управление в София и в осемте регионални офиса в София, Благоевград, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца. Предварителните разчети показват, че за издръжката им – работна заплата и осигуровки, ще отидат над 8.8 млн. лв. за 2019-а и 2020 година. Други над 8.3 млн. лв. са заложени за купуването на материали, облекло, офисоборудване, компютърни конфигурации, софтуер, високопроходими автомобили, наем и ремонт на помещения, за командировки в страната за обход на язовири. За купуване на контролно- измерителни системи, за мерителни устройства за нивото на водата и за рейки за язовирите, за паспортизация на язовирите и тяхната охрана, както и за текущи ремонти, в това число и за обследване и почистване на язовирните дъна, са заложени общо над 78.8 млн. лв. за тази и за следващата година.
Правилникът предвижда два пъти годишно да се правят технически прегледи на язовирите.
Основната цел за създаването на държавното предприятие беше да има един орган, който да поеме управлението на язовирите, така че да няма повече наводнения заради неизправни съоръжения – проблеми, които не спираха да напомнят колко занемарена беше тази работа през годините. В тази връзка искаме да припомним, че
още през пролетта на 2012-а в. "БАНКЕРЪ" се опита да подсети управляващите
за задълженията и отговорността в тази насока. Тогава под заглавие "Водният тигър изяде статистиката" разказахме как държавните чиновници регистрират потенциално опасните язовири само на хартия, но на практика действия не се предприемат, тъй като отговорността за това се размиваше заради неизяснената собственост на самите съоръжения между няколко държавни институции и общините.
Дали сега, когато контролът и отговорността имат конкретен адресат, нещата ще се променят? Все още не е ясно, но безусловно е крачка в правилната насока.
Откакто се разбра, че се мисли в тази посока (преди близо две години), Държавната агенция по метеорологичен и технически надзор се зае да брои язовирите. Те се оказаха 6822 на брой. За тях бяха съставени констативни протоколи и е изяснена собствеността им. Голяма част от тях се оказаха общински – 4523, но тъй като повечето от общините нямат възможност да се грижат за тях, им беше дадена възможност да прехвърлят собствеността на язовирите безвъзмездно на държавата, а тя след това да ги впише в активите на новото държавно предприятие. Държавната агенция по метеорологичен и технически надзор съобщи, че след изтичането на срока за това (7 октомври 2018-а) 106 общини са прехвърлили 2318 язовира на държавата, но уточниха, че броят им може би ще се увеличи значително, тъй като много от заявленията по това време все още не били обработени.
Окончателната им бройка все още не е обявена официално.
Предприятието ще се ръководи от изпълнителен директор и от седемчленен управителен съвет. В борда влизат по един представител от пет министерства – на икономиката, регионалното развитие, земеделието, енергетиката и околната среда. Останалите двама са изпълнителният директор на дружеството и представител на Националното сдружение на общините. Управителният съвет ще взема решенията с обикновено мнозинство.
Устройственият правилник предвижда изпълнителният директор да има двама заместници.
Министърът на икономиката ще одобрява и плана за работа на предприятието. Предвидено е той да бъде публичен. Приходите на предприятието ще се формират от трансфер от държавния бюджет, приходи от дейността му и други плащания.
Вече има яснота
кои язовири са предвидени за ремонт
съобщиха от Министерството на икономиката. Обследването, направено от Държавната агенция по метеорологичен и технически надзор, е показвало, че за 858 водоема е необходимо да се приведат в технически изправно състояние. От тях спешен ремонт е необходим за 416 язовира, от които 354 са общинска собственост, а 60 са друг вид собственост. Одобрено е финансиране за 18 от язовирите, които се нуждаят от спешен ремонт.
Председателят на Държавната агенция по метеорологичен и технически надзор Кирил Войнов обяви, че вече е започнала подготовката на проектосметната документация за ремонтите. Очаква се това да стане съвсем скоро.
По разпореждане на министъра на икономиката в тези 18 водоема са включени язовирите "Огоста" край Монтана и "Бели Искър" в Софийска област. От област Благоевград в списъка са язовир "Лялево дере 1" и язовир "Сушица". В Софийско – освен "Бели Искър", е и "Джахов мост". В област Кюстендил е язовир "Долистово". Във Врачанско първо ще се ремонтират три язовира: "Три кладенци" и "Девене" в село Девене и "Лесура". В област Велико Търново това са язовирите "Павел 1" и "Горния капчук". В Шуменско е язовири "Дибич", а в Добричко – "Смолница 2". От област Бургас е язовир "Ябълчево 2", в Ямболско – язовир "Пчела 000004", в Старозагорско – "Априлово", в Пловдивско – "Керезлъка" и в област Пазарджик – "Дюлево 1 (Голуша)".
