Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Неизвестните в сложното международно геополитическо и икономическо уравнение намаляват.
Преговорите между САЩ и Китай, предназначени да разрешат търговските им спорове, вървят към успешен край. Очакванията са новите им договорености да не доведат до каквито и да е съществени трусове в многопластовите международни политически и икономически взаимовръзки.
Централната банка на САЩ изпрати недвусмислени послания, че в скоро време не само че няма да прибегне до ново увеличаване на лихвите, но и че се разглежда сценарият за тяхното намаляване. Пазарните участници очакват това да се случи още в началото на следващата година.
Европейската централна банка (ЕЦБ) също излезе с изявление, даващо повече увереност на банковата система на Европа, че ако възникне необходимост от ликвидност, ще осигури нужната подкрепа. Дори нещо повече. Марио Драги заяви, че е загрижен за лихвените приходи на банките, чиито ниски стойности са породени от отрицателната основна лихва на ЕЦБ, и обеща да се търси начин за компенсирането им.
Неизвестните в сложното международно геополитическо и икономическо уравнение намаляват. Това дава достатъчно сигурност на инвеститорите, че решаването му е въпрос на време, и те отново уверено впериха взор в близкото бъдеще в търсене на нови и по-големи печалби, идващи основно от инвестициите в корпоративни книжа.
Последните сондажи за нагласите на управляващите големи производствени мощности в Щатите и в Китай сочат повишен оптимизъм. Веднага след това водещите световни борсови индекси рязко се устремиха нагоре. Щатският Down Jones Industrial Average достигна шестмесечен пик от 26 260 пункта. Ръстът за последните пет дни е 2 и 12% от началото на годината. Немският DAX също достигна шестмесечен връх от 11 900 пункта, като ръстът за последната седмица е по-осезаем от 4.3%, а от началото на годината е 13 процента. Впечатляващ е устремът на китайския фондов индекс Shanghai comp., който достигна едногодишен връх от 3 216 пункта. От началото на тази година инвеститорите в китайски корпоративни книжа се радват на възвръщаемост от умопомрачителните 29%. А преди седмицата индексът нарасна с 6.4 процента.
Активните покупки на по-доходоносните корпоративни книжа бяха финансирани от продажбата на държавните облигации на страните, имащи най-висок кредитен рейтинг. Такива са щатските и немските десетгодишни държавни ценни книжа (ДЦК). Те олекнаха с по 1 долар/евро за последната една седмица.
Рейтингът на страните от Централна и Източна Европа е инвестиционен, но на най-ниското стъпало. Съотношението риск/доход ги подрежда по-скоро до корпоративните книжа. Ето защо те също бяха обект на внимание от страна на дилърите. Унгарските и румънските десетгодишни облигации поскъпнаха с по 50 и 90 цента.
Българската еврооблигационна емисия с падеж през 2035 г. поскъпна с 40 цента, а тези с падеж 2028-а и 2027 г. добавиха към стойността си по едва 5 цента. Без изменение на цената останаха останалите ни емисии. Доходността на книжата ни търгувани на международните финансови пазари с остатъчна срочност до падеж от съответно 16, 9, 8, 5 и 4 години е съответно 2.02, 0.96, 0.76, 0.17 и 0.05% на годишна база. Тази с падеж след три години се търгува при минус 0.1% годишно.
Доходността на деноминираните в левове облигации, търгувани на вътрешния пазар със срочност осем години е 0.5% годишно, а на тези с падеж след пет и след три години е 0.12% и минус 0.1% годишно.
Изпълнението на държавния бюджет отчита излишък от 1.8 млрд. лева. Това е и основната причина Министерството на финансите да не пуска в обращение нови емисии на ДЦК, чиято основна роля е да покриват бюджетен дефицит.
