Правителството и парламентът все повече се разминават. Комисията по земеделие в Народното събрание "отсвири" в сряда (3 април) проектозакона на Министерския съвет за превенция от неблагоприятни климатични събития – по-популярен като закон за борба с градушките. Причината е острото недоволство на представители на агробизнеса от предложените текстове. Впечатляващото е, че те явно не се поддавали на "ремонт", тъй като депутатите въобще не са обсъждали законопроекта, а директно са решили да пишат съвсем нов.
Тук е моментът да припомним, че острата реакция от страна на бизнеса се появи, след като първоначалният вариант на норматива, който предвиждаше земеделците да плащат такса от 0.50 лв. за всеки декар, а застрахователите – отчисления от 0.8% годишно от имуществените застраховки, за да може да бъде увеличен двойно бюджетът за борба с градушките (от 13 млн. на 28 млн. лв), е бил подменен с нов. Според него вноската от всеки фермер, получаващ субсидии за площ, е увеличена и е било предвидено тя да стане 0.75 лв. на декар, които да отиват за борба с градушките. Лептата на застрахователите пък е отпаднала.
Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Таня Дъбнишка е била доста шокирана от тази неочаквана промяна, тъй като подобен вариант въобще не е бил обсъждан с "нито една браншова организация в земеделието". Фермерите са недоволни, че тежестта за данък "градушка" пада единствено върху тях.
На същото мнение е и Георги Милев от Националната асоциация на зърнопроизводителите, който никак не е доволен от факта, че ако целта е защитената от градушки територия да се увеличи до 100 млн. дка, обработващите 36 млн. дка земя трябва да плащат допълнителна такса.
Земеделците са категорични, че застрахователите и общините също трябва да плащат, защото и градските територии ще бъдат защитени от градушки.
Проектът предвижда още Агенцията за борба с градушките да се преобразува в държавно предприятие, а с увеличеното финансиране защитената от градушки територия да се увеличи до 90%, т.е. около 90 млн. дка, от които само 36 млн. са обработваема земя. Освен с ракети градоносните облаци ще се разбиват и с облитане със самолети. Фермерите обаче силно се съмняват, че самолетният способ ще е ефективен и ще защити продукцията им. Те се чудят и защо трябва Агенцията за борба с градушките да се преобразува в предприятие.
Самият земеделският министър Румен Порожанов отначало също беше на мнение, че и застрахователите трябва да се включат във финансирането на новата противоградова защита, но очевидно междувременно нещо се е променило.
Дебатът по темата очевидно ще продължи, тъй като председателят на земеделската комисия в парламента Десислава Танева застана на страната на фермерите. Тя смята, че е невъзможно "държавното предприятие да стане застраховател". Танева се опита да успокои духовете с уверението, че Асоциацията на застрахователите вече е изразила готовност да помогне за намиране на компромисен модел за финансиране на новата противоградова система. До седмица се очаква всички заинтересовани страни – фермери, МЗХ, застрахователи и депутати, да дадат своите предложения и да конкретизират вижданията си за това как да работи новото предприятие, за да могат народните представители да предложат своя вариант на законопроекта.
