Норвежкият държавен инвестиционен фонд, най-големият в света, ще рационализира портфейла си с книжа с фиксиран доход от 300 млрд. долара като премахне облигациите на страни с развиващи се пазари, съобщава Reuters, позовавайки се на информация от финансовото министерство на скандинавската страна.
Държавните и корпоративните облигации на обща стойност 17 млрд. долара в края на 2018 г. ще бъдат засегнати, според изчисление на Ройтерс, въз основа на данни от фондовете.
Инвестиционният фонд на Норвегия ще се лиши от държавните и корпоративни ценни книжа, издадени от Чили, Чехия, Унгария, Израел, Малайзия, Мексико, Полша, Русия, Южна Корея и Тайланд, посочват от министерството.
„Наред с определените корекции на държавните корекционни коефициенти, промените, които бяха предложени ще улеснят по-ниските трансакционни загуби при управлението на фонда“, споделят от финансовата институция.
Фондът все още ще може да купува облигации от страни, с развиващи се пазари, ако управителите на фондове искат да инвестират активно в тях, вместо пасивно да проследяват бенчмарка, въпреки че този тип книжа ще бъдат ограничени до 5% от портфейла с акции с фиксиран доход.
Норвежкият фонд, който в момента е на стойност 1,05 трилиона долара, инвестира около 30% от активите си в книжа с фиксиран доход. 70% от инвестициите в акции не са засегнати от решението.
През 2017 г. Централната банка, която управлява фонда, предложи премахване на 20 валути от показателя с акции с фиксиран доход, оставяйки само щатския долар, еврото и британската лира. Решението означава, че датските, шведските, швейцарските, японските, канадските и австралийските облигации ще останат част от бенчмарка, като тези на Сингапур, Нова Зеландия и Хонконг.
Предложението трябва да бъде одобрено от парламента, като се очаква това да стане през юни тази година.
