Днес в Балабановата къща ще бъде дадено началото на поредица от инициативи по случай 100-годишнината от рождението на акад. Николай Хайтов, които ще се проведат в два етапа: през април и през септември, съобщиха от община Пловдив.
Заедно с това Старият град в Пловдив ще отбележи и своя 50-годишен юбилей.
Първото събитие е свързано с откриване на изложба "Карикатурите на Борис Димовски и героите на Николай Хайтов" с куратор Здравец Хайтов (в Балабановата къща – сводеста зала). Ще се излъчи и документален филм, представящ създаването на проекта и представен приживе от самия Николай Хайтов. Изложбата е ретроспективно представяне на двама големи творци на България в областта на литературата, киното и карикатурата на ХХ век. Между Хайтов и Димовски връзката е първична, захваната още в родното им селце Яврово.
Героите на Хайтов – чудати, чепати, но винаги достойни, дълбоко човеколюбиви и сърцати. Те са вплетени сюжетно в едни от най-значимите български филми от втората половина на ХХ век – "Козият рог", "Мъжки времена", "Краят на песента", "Изпит", "Капитан Петко войвода"…
Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив" (известен още като Стария град) е разположен върху три от хълмовете на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, известни още като Трихълмието. Той е формиран вследствие на непрекъснатия живот в града в продължение на векове (от праисторията до наши дни) и съчетава в себе си духа и архитектурата от Античността, Средновековието и българското Възраждане. Старият град е една от най-популярните туристически дестинации в Пловдив.
Пловдив е един от най-старите градове в Европа, които са постоянно населени – по-стар от Рим и Атина, , съвременник на Троя и Микена. Градът се заражда през IV хил. пр.н.е. върху пловдивското трихълмие, когато траките създават първото селище на Небет тепе.
По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. От периода на Възраждането са запазени също храмове и обществени сгради, които допълвали духовния и културен живот на будното пловдивско общество.
Днес античните, средновековните и възрожденски паметници съжителстват в неповторими ансамбли на територията на Стария град.
В края на ХVІІІ и особено през ХІХ век богати търговски фамилии, търгуващи с Европа и Ориента, притежаващи кантори във Виена, Истанбул, Одеса и други, с обяснима амбиция решават да демонстрират своето богатство и икономически възможности чрез големите си разкошни къщи. Българските майстори изкусни архитекти, строители, зидари, дърводелци, резбари и зографи са съчетали своето умение, което се е оказало изключително полезно за процъфтяването на строителното изкуство в Пловдив през епохата на Възраждането.
Балабановата къща е емблематична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни вечери, срещи с творци от страната. Тази великолепна сграда е построена в началото на XIX в. и се намира на ъгъла между улиците "4 януари", "Д-р Стоилов" и "Антраник". В пространството пред къщата се намира пл. "Св. св. Константин и Елена". Голямата порта откъм улицата и срещуположната и широка врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има четири стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани
През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за архитектурно-исторически резерват, а през 1979 г. получава златен европейски медал за опазване на паметниците от миналото. Спогодба между България и ЮНЕСКО, подписана през 2004 г., определя статута на резервата "Старинен Пловдив" като част от допълнителния списък на обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
