Казват, че Владимир Путин посинял от гняв. Не стига, че над десет страни от ЕС колективно решили да изгонят руски дипломати заради отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал във Великобритания, но дипломатическата офанзива била обявена от председателя на Европейския съвет Доналд Туск в черноморския град Варна в България – страна, която според Кремъл е в неговата политическа и икономическа сфера на влияние.
Тогава мрежата от българи, прокарващи руското влияние, която доминира политическия, икономически и медиен пейзаж в страната, влезе в действие. Дни след изявлението на Туск, през март 2018 г. приятелски настроеният към Кремъл президент Румен Радев свика пресконференция за изясняване на позициите на страната си по отравянето на Скрипал. Същия месец представители на руското военно разузнаване бяха влезли във Великобритания и както се смята, употребили химическото оръжие "Новичок" срещу бившия шпионин, изневерил на службите си, и неговата дъщеря, като в крайна сметка бяха убили британка, изложена на действието на смъртоносната отрова.
Радев обяви, че са нужни "ясни и неопровержими" доказателства за руската намеса в отравянето, преди София да се присъедини към съюзниците си от НАТО и ЕС в изгонването на представители на Москва.
Висш представител на българската държава в отговор на дълъг списък от въпроси за руското влияние в страната му, изпратен му от "Индипендънт", отговори, че "никой не ни е оказвал влияние по случая Скрипал".
През следващите седмици и Радев, и премиерът Бойко Борисов отидоха в Москва и се опитаха да спечелят одобрението на Путин, предлагайки възобновяване на замразени енергийни сделки.
Путин с леко отегчен от срещите вид публично им припомни до каква степен Русия контролира България.
"Една компания, "Лукойл", е инвестирала 3 млрд. долара в България", заяви той, изправен до Борисов, и посочи, че само на руската енергийна компания сама страната дължи 9 на сто от брутния си вътрешен продукт и една четвърт от бюджета си.
България гордо влезе в НАТО през 2004 г. и се присъедини към ЕС през 2007 г., с което сякаш слагаше край на десетилетията господство на Русия и сурогатите й от комунистическата партия.
През последните години обаче, докато САЩ и ЕС се обръщаха към собствените си проблеми, България повече от която и да било балканска страна или бивш източноевропейски съветски сателит попадна под хомота на Москва. Страната може да служи за христоматиен пример за това как Русия използва икономическата си мощ, за да затвърдява влиянието си в Източна Европа. Докато вниманието (на САЩ и ЕС – бел. ред.) бе насочено другаде, свързаните с Кремъл олигарси и руски фирми поеха контрола над ключови елементи от енергийния, медийния, банковия и комуникационния сектор на страната.
Окуражени от евтините заеми, отпускани от свързани с Кремъл банки, стотици хиляди руснаци си купиха домове в България, много от тях просто в качеството си на граждани, смятащи да се заселят тук, но и като потенциални гаранти на руските интереси в случай на криза. Руска верига от супермаркети отвори стотици магазини в страната. Според Центъра за изследване на демокрацията една трета от българския брутен вътрешен продукт е контролирана от руски фирми и от български олигарси – техни съюзници.
Кремъл има поддръжници и в правителството на Борисов, и в опозиционните партии.
Висшият български представител признава, че страната му, подобно на други европейски държави, е зависима от руския газ, но полага усилия за диверсификация и намаляване на влиянието на Кремъл.
Според него критиците преувеличават размера на руския контрол над икономиката й. Руснаци на контролират открито български банки и медии, твърди той, само една телекомуникационна компания е контролирана от руски акционери, а веригата супермаркети е само една от многото, притежавани от чужденци. Британци също притежават ваканционни имоти в България.
Въпреки това критиците продължават да твърдят, че въпреки официалното присъединяване на България към Европа и НАТО Русия е успяла да овладее ключови лостове на влияние, макар че юздите не се държат открито от руснаци.
Историята на бившия български икономически и енергиен министър Трайчо Трайков илюстрира властта, която Кремъл задкулисно упражнява.
Трайков влезе в първото правителство на Борисов, за да придаде на грубоватата му дясноцентристка партия технократско лустро. Почти веднага той бе подложен на натиск да подпише енергийни сделки с Русия, които изглежда облагодетелстваха Кремъл за сметка на българските интереси. Пред него лобираха и го ухажваха влиятелни фигури от политиката и бизнеса, в които се вслушват най-високопоставените хора в страната. Трайков неколкократно влезе в сблъсък с шефа на българския клон на руската енергийна компания "Лукойл".
Усилията на Русия бяха особено енергични в енергийния сектор. Руската държавна компания "Газпром" е единственият доставчик на природен газ в България. Държавната компания за ядрена енергия "Росатом" доминира сектора на атомната енергетика. "Лукойл" контролира единствената нефтена рафинерия и над половината от пазара на горива. В сътрудничество с Турция Русия изгражда спорен газопровод през България, на който се противопоставят Съединените щати.
След колапса на КТБ през 2014 г. близката до Кремъл банка ВТБ чрез свои дъщерни дружества започна да придобива все повече активи. Висшият български представител оспорва причините за срива на Корпоративна банка.
Значително е присъствието на Русия в българската енергетика. Една от най-бедните страни в Европа плаща между 10 и 26% повече за доставки на газ спрямо останалите страни от континента. Това ще струва 1 млрд. евро в следващите 5 години, което се равнява на годишния бюджет за образование в България. Висшият български представител обаче твърди, че страната ни плаща най-ниските цени за електричество в ЕС.
"Русия е най-забележима в нашия енергиен сектор, принуждавайки правителството и частни дружества да сключват асиметрични сделки. Но във всички сектори също така Русия контроли хората, които ги ръководят", казва Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията.
Допреди години премиерът Бойко Борисов избягваше да посещава Москва. "И американците, и руснаците искат да ни прецакат. Но руснаците искат и да ги обичаме също така", казвал Борисов в тясно обкръжение според неназован източник на "Индипендънт".
Инструментите за влияние на Москва в България се разпростират и сред политическите партии. Най-близкият съюзник на Кремъл е "Атака" – крайнодясна утлранационалистическа и ксенофобска партия, която работи с руското посолство в София.
Но Русия има съюзници и в "другия ъгъл". Етническата турска партия ДПС се разглежда като проводник на руско влияние и сключване на сделки. Основателят й Ахмед Доган е актив на българските тайни служби от времето на Съветския съюз. Той преоткрива себе си като "знаменосец" на турското малцинство в България и водещ политически брокер.
Дори системната партия БСП и дясноцентристките партии изглежда се съгласяват да си сътрудничат с Кремъл. ГЕРБ на Бойко Борисов внимателно отбягва да не отблъсква проруските си коалиционни партньори въпреки че сам демонстрира недоверие към Русия.
Водещите телевизии и вестници в страната рядко се фокусират върху влиянието и търговията с влияние от страна на Русия. Собствените политики на ЕС могат да насърчават медиите да се подчиняват на линията на Кремъл или поне да избегнат противоречиви сюжетни линии, които засягат влиянието и експлоатацията на Русия, отбелязва изданието.
ЕС отделя 5% от бюджета си за реклама, които София предоставя на масови новинарски платформи, близки до правителството. Ако те критикуват твърде много правителството или Кремъл, губят изгодните рекламни пари.
Руска следа има и в малки паравоенни организации. Спомената е и дясна прокремълска банда мотористи, концентрирана около черноморското крайбрежие на страната.
България също е обект на продължителни манипулационни медийни офанзиви, за които софийските власти смятат, че са свързани с Русия. "Ние стриктно спазваме плана на ЕС за борба с дезинформацията и работим с колегите си в стратегическото отделение на НАТО, за да се справим с атаките чрез фалшиви новини и хибридни медии", заявява неназован български представител на властта.
Изданието разказва и за първата среща между Борисов и Путин в Гданск през 2009 г. – според автора на публикацията Бойко Борисов се е върнал в България "видимо потресен".
"Когато се завърна, той беше много уплашен – казва бивш представител на властта, пожелал анонимност. – Единственият начин да разрушите политическата си кариера в България е да се противопоставите на руснаците."
Въпреки каналите си за влияние обаче Русия не винаги взима своето. Москва претърпя голяма загуба при опита си да отклони Северна Македония от пътя й към НАТО, а по-рано тази година загуби сериозна битка и в България, посочва "Индипендънт", визирайки сделката за покупката на нови изтребители Ф-16 за 1.5 млрд. лева.
Превод Атанаси Петров и Иван Гуляшки, със съкращения
