Природозащитната организация WWF и Интерпол обединяват усилия в борбата с престъпленията в горите, съобщиха от природозащитната организация.
Опитът показва, че ограничаването на престъпленията срещу околната среда не може да стане само с въвеждането на законодателни мерки и санкции при спорадични проверки от страна на отговорните власти. За да са успешни мерките, се налага разбиране и участие от цялото общество.
Партньори по проекта са: WWF Дунавско-Карпатска програма, WWF-Германия, Интерпол, WWF-Румъния, WWF-Франция, WWF-Белгия, WWF-ЕПО и WWF-България. В Белгия и Франция обучението ще се съсредоточи върху системи за проследяване на продукцията. Франция и Белгия са типични страни-потребители, които внасят продукти през сложни посреднически вериги от страни с по-висок риск като Африка или Китай. Продуктите често се внасят чрез големи и не лесни за контрол пристанища. В Румъния, България, Словакия и Украйна проектът ще се съсредоточи върху незаконната сеч в рамките на ЕС и върху трансграничните горски престъпления.
В сътрудничество с Интерпол, WWF започва работа по изграждането мрежа от заинтересовани страни за по-ефективно противодействие на престъпленията в горския сектор. Основна роля в тях ще играе обединяването на експертния опит на Интерпол в областта на правоприлагането с практическия опит на WWF в опазването на горите. Проектът включва дейности по обмен на информация, повишаване на осведомеността, изграждане на капацитет на гражданските организации, работещи по темите с незаконните дейности в горите, както и на отговорните държавни институции. WWF цели също и да превърне гражданското общество в надежден партньор на властите в борбата с незаконния дърводобив.
Незаконните дейности в горите са заплаха в страните от Дунавско-Карпатския регион, сред които и България. Те не само застрашават местните икономики, но и излагат на риск голяма част от последните стари гори в Източна Европа. Чрез корупционни практики, измами и фалшифициране на документи нелегално добитата дървесина все по-често прониква на пазара за дървен материал. Поради избягването на разходи като плащане на данъци, лицензи и разрешителни, нерегламентирана дървесина наводнява пазара, подбива цените и води до огромни загуби за компаниите, които се стремят да произвеждат дървен материал в рамките на закона.
Според анализа на WWF относно незаконния дърводобив, годишният обем на незаконната сеч в България достига 2.4-2.7 млн. плътни куб. м. или между една четвър и една трета от общия добив. Основните незаконни дейности са свързани с отсичане на дървета без марка, извършване на сечи без позволително, транспортиране на дървесина без съответния документ, както и манипулиране на количеството на добития материал. Годишно чрез незаконния добив на дървесина сивият сектор в горското стопанство генерира скрити приходи от около 150 млн. лева. В допълнение към тези финансови загуби, в резултат на преексплоатация горите не могат да изпълняват ефективно своите производствени, водоохранни и природозащитни функции. Така освен, че ощетяват държавния бюджет, назаконните сечи лишават дългосрочно цели райони от гора и питейна вода.
„Негативната тенденция у нас продължава, а това поставя под въпрос ефективността на предприетите от държавата мерки за намаляване на незаконния дърводобив. За целта са необходими обединени усилия в сектора и изграждането на интегрирана мрежа за обмен на информация, завишаване на контрола и прозрачността“, коментира Нели Дончева, ръководител на практика „Гори“ във WWF.
През 2013-а Европейският съюз прие Регламент за дървения материал (EUTR) с амбициозната цел да сложи край на незаконния дърводобив и търговия с дървесни продукти. Въпреки това, пропуските в прилагането му от страна на държавите-членки възпрепятстват реална промяна в порочната практика. За това има редица причини, сред които ниски заплати на служителите в правоприлагащите органи, повърхностно обучение, лошо оборудване, недостиг на персонал и оскъден бюджет. Ситуацията се утежнява допълнително от ширещите се бедност, корупция и организирана престъпност в страните от Дунавско-Карпатския регион.
В резултат обществената нагласа срещу незаконната сеч нараства. Тя е водена от разбирането, че това е престъпление не само срещу околната среда, но и срещу националната икономика и следователно оказва негативен ефект върху джоба на хората.
