"Принципното разбиране е, че публичните личности се ползват с по-ниска защита на личния си живот в сравнение с обикновените граждани. Респективно, частните лица, които не са влезли в публичното пространство, би следвало да се радват на по-голяма защита на правото им за личен живот. За журналистите обаче няма абсолютна забрана да пишат за тях, дори и без съгласието им, ако това би способствало за изясняване на въпрос от обществен интерес. В случай, че субектите на данни не са обект на журналистически интерес и нямат пряко отношение към дебат по въпрос от обществено значение (например нямат връзка с публична личност, не са извършили незаконни или други укорими действия и т.н.), тогава евентуалното публикуване на техните лични данни следва да бъде съобразено с принципа на свеждане на данните до минимум, включително цялостното им анонимизиране, ако това е приложимо в конкретната хипотеза. Това принципно положение не ограничава по никакъв начин правото на съответната медия или журналист да обработват по друг начин личните данни, по-специално за целите на журналистическо разследване, както и да публикуват данни на тези лица, за които в хода на въпросното разследване се установи, че имат отношение към публичния дебат…"
Това гласи част от становището на Комисията за защита на личните данни по четири въпроса, повдигнати от фирма "Артекс инженеринг" АД след "Апартаментгейт" и лавината информация за имуществото на политици и видни обществени фигури, която заля общестеното пространство.
От "Артекс" питат: може ли да се предоставя публично информация за адресите на жилища, без съгласието на собствениците им (иначе казано "субектите на лични данни"), може ли да се публикуват техните възраст, дата на раждане, пълните им имена, може ли да се разпространява информация за финансовото и имотно състояние на физическите лица, които не са публични личности без тяхно предварително съгласие? И последно: "законосъобразно ли е използването на данни от публични регистри на интернет страницата на https://pep.bivol.bg/imoti, чрез подредбата им в отделна общодостъпна база данни „Клиенти Артекс“, с голям обем лична информация – пълни три имена, финансово, имотно състояние, година на раждане, получени/платени средства, точни адреси за мястото, на което е възможно да живеят клиентите на дружеството, заедно с техните семейства"?
На всичко това комисията отговаря: може, стига това да се прави в обществен интерес, при упражняване на друго право на гражданите – правото им на информация във възникнал публичен дебат и при съобразяване с границите, които поставя регламентът за личните данни във всеки отделен случай. А що се отнася до информацията от публичните регистри (Търговски регистър, Имотен регистър, регистри за обществени поръчки, оперативни програми на ЕС, декларации за конфликт на интереси и други), то след като законодателят е предвидил техните данни да бъдат публично достъпни, "може да се приеме, че той е извършил и преценка, че разкриването им или обществено оповестяване не би оказало негативно влияние върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име". А ако евентуално има някакви нарушения при ползването на информация от тях – това трябва да се провери от институциите, на които е възложено поддържане и управление на регистрите, казват от КЗЛД.
