На днешния ден през 1803 г. Франция се съгласява да продаде своята колония Луизиана, с площ от 2 147 000 кв. км, на САЩ. Американското правителство плащат 60 милиона френски франка (11 250 000 долара) и опрощава дългове на стойност 18 милиона франка (3 750 000 долара), с което общата сума на тази сделка възлиза на 15 милиона долара.
Година по-рано президентът Томас Джеферсън обявява плановете си да закупи град Ню Орлиънс с цел да гарантира на американските търговци достъп до транспортния път по река Мисисипи, която пресича центрланата част на САЩ и се влива в Мексиканския залив. Към онзи далечен момент днешният американски щат Луизиана е френска територия, част от по-голямата територия Френска Луизиана. Преговорите се водят в Париж. Пиер Дюпон де Немур – французин, който е емигрирал в САЩ и е близък с Джеферсън, предлага на Наполеон Бонапарт – първи консул на Франция тогава, да продаде цяла Луизиана и така да се избегнат потенциални търкания със САЩ в Северна Америка.
От френска страна яростен противник е Шарл Морис дьо Талейран – министър на външните работи, който е защитник на френската колонизация на Америка. В онзи момент Наполеон обаче се нуждае от пари, за да финансира военните си действия в Европа. Успешните му кампании в Наполеоновите войни до края на десетилетието в немалка степен се дължат и на парите, получени от продажбата на Луизиана.
Все пак сделката е сключена през април и ратифицирана през октомври 1803-а. На 20 декември същата година САЩ официално получават Ню Орлиънс от Франция, а с него и цяла Луизиана, присъединявайки към територията си общо 2 144 476 кв. километра. Стойността на сделката е добра и за двете страни. Цената на акър (4046 кв. м или малко повече от 4 дка) е ниска и удобна за САЩ – 3 цента, но общата крайна сума е голяма – 15 милиона долара и е изгодна за Наполеон. В днешни пари тази сделката би била оценена на над 219 милиона щ. долара.
В действителност Френска Луизиана е далеч по-голяма от територията на днешния щат Луизиана. Тя е включвала и сегашните американски щати Арканзас, Мисури, Айова, Минесота, западно от река Мисисипи, Северна и Южна Дакота, Небраска, Ню Мексико, северната част на Тексас, Оклахома, Канзас и части от Монтана, Уайоминг и Колорадо.
Сделката на практика осъществява най-голямото еднократно разширяване на САЩ, а общите придобити земи съставляват 23.3% от днешната територия на страната.
