От 3 до 8 май в Бургас гостуват оригиналите на Търновската и Сребърната конституция, съобщиха от общината. Двата документа ще са част от по-голяма изложба, посветена на 140 години от приемането на Търновската конституция, които се навършиха на 16 април.
В изложбата ще има и документи и снимки от Държавен архив – Бургас, които проследяват участието на представител на Бургас в групата на депутатите "сираци", както и информация за народни представители в Учредителното събрание с принос за развитието на града след Освобождението.
Общо в 40 информационни табла ще се проследи чрез документи, снимки и дневници от заседанията работата на Учредителното събрание. Представена по този начин, Търновската конституция може да бъде видяна и оценена като един от най-свободолюбивите за времето си основни закони на европейска държава.
Показани са и документи и снимки, свидетелстващи за пътя на България през Съединението до обявяването й за независимо царство.
В експозицията са използвани документи от архивните фондове на Канцеларията на императорския руски комисар, Народното събрание, Министерски съвет, Монархическия институт, Министерството на външните работи и изповеданията, както и от някои лични фондове – на д-р Константин Стоилов, Христо Стоянов, Иван Андонов.
На 3 май двете реликви ще бъдат посрещнати в Бургас с военни почести.
На 16 април през 1879 г. представителите на българския народ, събрани в старата българска столица, приемат Търновската конституция. Тя е първият ни основен закон, положил основите на възражданета на България за нов политически живот след петвековното иго, проправил пътя й към модерната европейска държавност. Търновската конституция е написана в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.
С промените в основния закон, приети на 9 юли 1911 г., е издадена "Сребърната конституция", наричана така, защото нейната корица е изработена от ковано сребро с позлата. В нея има изменения, насочени към разширяване правата на правителството и на държавния глава, който официално получава титлата "цар на българите", като израз на стремежа към национално единение.
