Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
ФЕД остави основната лихва без промяна, но понижи лихвите по свръхрезервите от парични средствата на банките. Намалението е с 5 базисни точки – до 2.35% и е по-скоро знак за уклон на централните банкери към затягане на паричната политика, отколкото към разхлабване (чрез очакваното понижаване на основната лихва). Това е намек, че Централната банка не желае да се вслушва в призивите на Тръмп за намаляване на основната лихва, която в момента е в диапазона 2.25%-2.50 процента. Изявлението на председателя на ФЕД, че икономиката се развива добре, също е намек за липса на желание за намаляване на лихвите.
Разногласията между президентската институция и Централната банка на САЩ по вътрешноикономическите въпроси приглушиха оптимистичните думи на финансовия министър, че споразумението с Китай се финализира. След като това стане факт напрежението на пазарите ще спадне и ще се отпуши търговската и производствената дейност в световен мащаб.
Дилъри и брокери обаче все пак съзират опасност ФЕД да вдигне лихвите в далечно бъдеще и това да се отрази на цената на фючърсите върху ефективната лихва на Щатите. Очакванията тя да се понижи през първият месец на следващата година се изпариха рязко и докато на 30 април вероятността за понижение беше 72%, то в момента котировките сочат едва 57% вероятност това да се случи.
Така ФЕД охлади страстите и щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average отчете макар и минимална, но все пак загуба от близо 1% за последната една седмица. Немският DAX пък се повиши с половин процент само защото излязоха по-добри от очакваното данни за ръста на инфлационните процеси в най-голямата европейска икономика. Аналогично, но в обратна посока, бе движението на цените на 10-годишните държавни облигационни емисии на САЩ и на Германия. Щатските книжа поскъпнаха и доходността им се понижи, а немските – поевтиняха и доходността им се повиши.
Попарените надежди за понижаване на лихвата в Щатите се отрази на цената на златото и петрола. Върху цената на горивото тежат и данните за увеличените добиви през последната седмица
Цените на книжата на страните от Централна и Източна Европа поскъпнаха символично. Със 70 цента се увеличи стойността на румънските и руските 10-годишни книжа и съответно с по 15 и 5 цента – на полските и унгарските.
Българските еврооблигационни емисии – с падеж през 2035 г., 2028 г. и 2027 г., продължават своя ценови марш нагоре. Те поскъпнаха съответно с по 25, 30 и 40 цента. Доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост пък продължи да се снижава. Тази на най-дългосрочната ни емисия пък вече се потопи с нови 5 базисни точки – до 1.92 на сто. При другите две понижението е със същата стъпка и те вече носят на инвеститорите по-ниска възвращаемост от 0.87% и 0.68% на годишна база. Цените на по-краткосрочните ни емисии, търгувани на международните финансови пазари, останаха без изменение и през тази седмица. Доходността на тази с падеж 2024 г. е 0.18%, при книжата с падеж 2023 г. е 0.04%, а при тези с падеж 2022 г. отрицателната доходност от минус 0.11 на сто.
Искам отново да отбележа, че доходността на книжата ни се понижава на фона на увеличаващи се рискови кредитни премии. Това е чисто български феномен, зад чието обяснение стои острият дефицит на български държавни ценни книжа. Вече втора година Министерство на финансите не е пуснало в обръщение нито една нова емисия държавна емисия книжа – нито на вътрешен, нито на външен пазар. В същото това време банковата ни система продължава да е свръхликвидна. Именно тя тласка цените на българските държавни ценни книжа нагоре, а доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост, надолу.
