Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Играта на котка и мишка, на която САЩ и Китай си играят вече втора година, силно развълнува пазарите през последните дни. В обичайния си стил Тръмп обвини китайските власти за провала на преговорите за търговска сделка, а щатската агенция за търговия направи изявление, че има готовност за увеличаване на акцизите на китайски вносни стоки от 10% до 25%, считано от петък. В същото време китайският преговарящ екип пристигна на американска земя за да продължи преговорите и те все още текат в момента. Всичко това бе достатъчно за да развълнува пазарите.
Венецуелската криза като че ли няма да има скорошен край, какъвто и да е той, най-малкото, защото и там залозите са големи и са направени все от сериозни играчи – Китай, Русия и САЩ.
Иранският пъзел също като че ли става все по-объркан, а участниците в него се изнервят все повече. Там не минава без участието на Европа.
Кризисният заряд на всички тези събития натежа върху борсовите индекси и те полетяха надолу. Щатският Down Jones Industrial Average и немският DAX се понижиха с по 2.5% за последната една седмица. Японският NIKKEI олекна с 3.6%, а китайският Shanghai Comp. – със 6.9 на сто.
Петролът и цветните метали запазиха самообладание и цените им практически останаха без изменение. За сметка на това пък валутите на Китай и Русия поевтиняха спрямо долара с по 1.3%, а на Турция – с 4.5 % за последните дни.
Но винаги има и печеливши и в случая това са държавните ценни книжа (ДЦК). С 30 цента поскъпнаха 10-годишните щатски дългови книжа, а немските – с 90 цента, за последната една седмица.
От 10-годишните облигационни емисии на държавите от Централна и Източна Европа печеливши се оказаха само книжата на Полша, България и Унгария. Те поскъпнаха съответно с 20, 7 и 5 цента.
Българската най-дългосрочна еврооблигационна емисия с падеж 2035 г. поскъпна със същата стъпка от 7 цента. Доходността й, бидейки в обратно пропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с 2 базисни точки и вече е 1.9% на годишна база. С точно една базисна точка се понижи доходността на всички останали български емисии, като тази с падеж през 2028 г. вече носи печалба от 0.86% на годишна база, а тези с падежи 2027 г., 2024 г. и 2023 г. съответно по 0.67%, 0.17% и 0.03 процента. Доходността на най-краткосрочната българска дългова книга – с падеж 2022 г., също продължава да потъва и вече достигна минус 0.12 на сто. Тя е на отрицателна територия от края на предишната година.
Тук искам дебело да подчертая, че цените на българските еврооблигационни емисии достигнаха поредния рекорден връх, а доходността им очерта поредното рекордно дъно и най-вероятно ще продължи да го копае. Основната причина, за което е факта, че вече втора година Министерството на финансите не пуска в обръщение нов дълг нито както на вътрешния, нито на външните пазари. Една от причините за това пък е преизпълнението на заложената за годината бюджетна рамка. За първите четири месеца годината излишъкът вече е 2.7 млрд. лева. Ето защо допълнителното пълнене на хазната чрез продажба на каквито и да е държавни ценни книжа е напълно безмислено.
Безпристрастната статистика сочи спад на съотношението държавен дълг къмто БВП от 22.1% към края на миналата година, а в момента е 19.8%. Това се дължи на факта, че дългът намаля нетно с близо 1 млрд. лева защото настъпиха падежи на ДЦК, но не бяха емитирани нови. Общо държавата дължи 22.8 млрд. левова равностойност срещу издадени различни видове дългови книжа, както и по силата на пряко договорени държавни заеми. Очакваният БВП на България за сегашната година е 115.4 млрд. лева.
