Китай разполага с мощен финансово-пазарен арсенал, който може да използва в битката срещу САЩ, включително запасите си от американски държавни ценни книжа и дори собствената си валута. Но използването на тези оръжия няма да мине без разходи, информира Bloomberg.
Пекин обеща да отвърне на удара, след като американският президент Доналд Тръмп спази заканата си да увеличи митата върху китайските стоки за 200 млрд. долара до 25% от 10%. Но просто да реагира със собствени реципрочни мерки няма да е най-вероятният ход на Китай, каза Брад Сетсер, икономист.
Китай, втората по големина икономика в света, разполага с няколко лоста на влияние, с които може да дръпне в битката пред мощния си опонент.
Обезценяване на юана
Китайските политици биха могли да обезценят юана, за да компенсират влиянието на американските мита върху китайската икономика. Офшорният юан отслабна с 5,5% спрямо долара през 2018 г., като подхрани и стимулира спекулациите на Тръмп, че страната умишлено отслабва своята валута. Макар да е паднала с 1,3% тази седмица, валутата се повиши днес, след като Китайската народна банка определи ежедневното си фиксиране на по-силно от очакваното ниво.
Болезненият опит на Китай с девалвирането на юана през 2015 г., което подтикна капитала да "избяга" от страната, е вероятно да доведе до сходни последствия, според Тао Уанг, главен икономист и ръководител на икономическите изследвания в Азия. "Китай не харесва самоизпълняващите се изходящи потоци, които идват в резултат на обезценяване, които са склонни да намалят доверието на потребителите", каза тя. "Освен това обезценяването на юана миналата година разгневи администрацията на Тръмп и доведе до по-високи американски тарифи." Валутата е фокусна точка в търговските преговори. Според хора, запознати с въпроса, САЩ търсят пакт за стабилност на юана като част от евентуална сделка.
Продажба на облигации
Китай притежава 1,1 трилиона долара от американския държавен дълг, повече от всяка друга чужда държава. Ако страната съкрати стойността си в този клас от активи на стойност 15,9 трилиона долара, то това може да бъде мощно оръжие. Пазарите на облигации бяха разтърсени миналата година от съобщението, че китайските ръководители препоръчват забавяне или спиране на покупките на ценни книжа.
Китай обаче не разполага с други добри възможности за това къде да съхранява своите 3,1 трилиона долара валутни резерви – най-големият световен запас, което прави избора на това оръжие малко вероятно, според Ед Ал-Хусайни от Columbia Threadneedle Investments. Освен това, ако Китай се раздели с държавните ценни книжа, това би могло да доведе до рязко падане на цените, нарастване на доходността, обезценявайки оставащия дълг на САЩ. "Всяко рязко движение по-високо в доходността на САЩ има неблагоприятно въздействие върху оценката на съществуващите фондове на държавните ценни книжа и може да предизвика покачване на долара" каза стратегът. „Рисковете на финансовата и валутната стабилност на тази политика могат да надвишат ползите“.
Соята
Китай, най-големият купувач на соеви зърна в САЩ, вече наложи 25-процентни мита върху вноса си. Голяма част от културата се отглежда в държавите от Средния Запад, които съставляват електората на Тръмп, което прави съдбата им още по-важна за президента.
Преди да започнат търговските преговори, Китай направи това, което американският министър на земеделието Сони Пърдю описа през февруари като покупки в израз на „добра воля“. Сега обаче бъдещото на покупките не са толкова сигурни. И докато девалвирането на юана и дъмпинга на американските държавни ценни книжа да са по-трудни за изпълнение, то отказът от соята ще бъде сравнително лесен ход.
