Растежът в България не е догонващ и, ако искаме да стигнем средния доход в ЕС, трябва да чакаме още десетилетия. Това каза за БНР доцент Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН в коментар на публикувания тази седмица от Института Доклад за икономическото развитие и политика у нас.
„Ако погледнете напредъка на България от времето на присъединяването към ЕС, когато България имаше около 35% от БВП на човек по паритетна покупателна способност, за тези повече от 10 години сме успели да догоним малко над 10 процентни пункта. Сега приключваме с 49%. Направете сметка колко трябва да догонваме Европа, за да можем да наваксаме останалите 51“. Неприятното е, че нещата, на които българската икономика можеше да разчита – всички компоненти, които подпомагаха растежа на икономиката до момента, на практика вече се изчерпват“.
България все още не е успяла да изгради и производство на завършен продукт, а се произвеждат предимно компоненти и части, а „високата заплата я носи завършеният продукт – там, където участват инженери, техници и квалифициран персонал“. Според него тези производства са обвързани с по-малки заплати, които могат да осигурят „прилично съществуване, но в никакъв случай не и високи доходи“.
През 2018 г. 76% от обявените свободни работни места са били за хора без квалификация, допълни Сарийски, според когото търсенето е предимно за обслужващ персонал.
„Как може да имате добри заплати, при положение че структурата на работната ръка ви е такава… Бизнесът не търси квалифицирана работна ръка – хора с наистина висока квалификация. Именно поради тази причина хората с висше образование постоянно напускат страната. Средно за една година от България излизат някъде около 25-26 000 човека. Връща се малка част, но основно хора, които са малко преди пенсия…“.
Ученият е убеден, че не трябва да се сравняваме с темповете на средния европейски растеж, защото при огромните икономики, той е по-малък. Сравнение трябва да се прави със страните от Централна и Източна Европа, а там България, от 2009 година насам, не е излизала нито един път на първо място:
„Дълги години разчитахме на външноориентиран растеж, но този модел вече се изчерпа. Трябва да разчитаме на вътрешни инвестиции, на вътрешно потребление“.
