Европейската комисия публикува Коригендум на Националния доклад за 2019 г. за България, включващ задълбочен преглед ,посветен на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.
В Доклада за механизма за предупреждение за 2019 г. се стигна до заключението, че по отношение на България следва да се извърши нов задълбочен преглед, за да се оцени дали дисбалансите остават или са коригирани . Припомняме, че през пролетта на 2018-а в страната ни бяха установени макроикономически дисбаланси. Те са свързани по-специално с уязвимости във финансовия сектор в съчетание с висока степен на задлъжнялост и необслужвани кредити в корпоративния сектор в условията на непълна корекция на пазара на труда.
Основното заключение е, че оставащите слабости във финансовия сектор, съчетани със запазващия се относително голям корпоративен дълг, означават, че все още съществува уязвимост.
"В ход са мерки за преодоляване на уязвимостта във финансовия сектор. Пълното изпълнение и проследяване на неотдавнашните реформи в надзора и управлението на банките и другите финансови предприятия ще бъде от решаващо значение за допълването и консолидирането на неотдавнашните усилия. Все още липсват важни елементи от реформата в нормативната уредба на несъстоятелността, които биха подобрили ефикасността на процедурите и производствата", пише в Коригендума на доклада.
Банков сектор
Според доклада за 2019-а банковият сектор отстранява пропуските, установени през 2016 година.
"Вследствие на извършените през 2016 г. преглед на качеството на активите и стрес тестове бяха подобрени надзорът на ресурсите, инструментите за управление и законодателството за надзор в банковия сектор. Капиталовите и ликвидните буфери на банките се увеличиха, политиките за осигуряване на провизии бяха укрепени, а практиките на отпускане на кредити бяха подобрени. Сред оставащите проблеми са оценяването, окончателното укрепване на банковия надзор и засилването на уредбата за преструктуриране", пише в доклада на ЕК.
Повечето препоръки от прегледа на качеството на активите за 2016 г. бяха отразени, но остават някои важни въпроси, които трябва да бъдат решени, твърдят евроекспертите.
Нека да напомним, че прегледът на качеството на активите, извършен от Българската народна банка през 2016 г., доведе до няколко последващи действия. Те включват укрепването на капиталовите буфери, политиките за осигуряване на провизии, практиките за отпускане на кредити и корпоративното управление; намаляването на необслужваните кредити в портфейлите; намаляването на риска в счетоводните баланси, напр. чрез продажба на възвърнатите обезпечения.
"Що се отнася до неизпълнените действия, една от двете банки, изпитваща нужда от попълване на капиталовите си буфери, най-накрая постигна необходимите равнища с вътрешни средства, но все още не е набрала свеж капитал, както първоначално бе препоръчано с договорен срок до април 2017 г.", пише в доклада.
От Коригендума на Националния доклад за 2019 г. за България разбираме още, че банковият надзор се засилва въпреки някои забавяния при въвеждането на промените.
"Институционалният процес на вземане на решения укрепна благодарение на изменение в Закона за Българската народна банка, прехвърлящ правомощия за банков и платежен надзор от отговорните заместник-управители към управителния съвет на Българската народна банка. Освен това приключват забавени действия за подобряване на банковия надзор от плана за 2015 г. В допълнение, на разположение на отдела за банков надзор са нови информационни и комуникационни технологии. Те включват модернизирано хранилище на данни за банков надзор, автоматично актуализиране на възлови показатели за риска и редовно актуализиран информационен модел за проверка на качеството на данните, докладвани от банките."
В доклада е отбелязано, че още няколко други важни регулаторни инициативи са в процес на изпълнение. Припомняме, че изменения в Закона за кредитните институции, приети през декември 2017 г., укрепиха определението на банковите експозиции към свързани лица (член 45). Същевременно с решение на Българската народна банка, прието през април 2018 г., от началото на 2019 г. се прилагат насоките на Европейския банков орган относно големите експозиции и идентификацията на свързаните клиенти и се въвежда образец за докладване при отпускане на заеми на свързани лица. С приемането през юли 2018 г. на Наредба № 37 на Българската народна банка бяха определени приложното поле на вътрешните процедурни правилници на банките, правилата за изчисляване на експозициите, както и изискванията за докладване във връзка с надзора.
Същевременно новият Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО 9) подобрява политиките за осигуряване на провизии. У нас МСФО 9 беше въведен в около половината от българските банки от началото на 2018 г. Надзорният орган очаква това да доведе до увеличаване на провизиите за загуби по заеми в някои банки, което би могло да бъде проверено, след като останалите банки въведат този стандарт. В същото време прилагането на МСФО 9 съвпада с цикличен подем. Това на свой ред представлява предизвикателство за банките да оценяват правилно риска при бъдещи неблагоприятни икономически развития, а именно поради намаления капацитет на кредитополучателите да обслужват дълга си.
Комисията уточнява, че проблемите с оценката на обезпеченията ограничават стимулите за премахване на необслужваните кредити.
"Все още има редица активи, които са трудни за оценяване, а именно свързаните с недвижимо имущество. Сред примерите са обезпечения под формата на недвижими имоти в банковия сектор, вземания и активи в недвижима собственост в застрахователния сектор, както и акции, облигации, недвижими имоти и други финансови инструменти в сектора на пенсионните фондове. Освен това непостоянното качество на одита засяга оценката на неликвидните инструменти, търгувани на фондовата борса, и на нетъргувани активи, включително вземания, миноритарни дялови участия и дъщерни дружества", посочва се още в доклада на ЕК.
Колкото до перспективите пред банковият сектор, според Комисията цялостната стабилност продължава да се подобрява и в момента се провеждат някои важни действия. Силният икономически растеж заедно с действията на банките в отговор на препоръките на регулатора спомогнаха за укрепването на съотношенията за капитал и ликвидност, посочват експертите.
Мерките, които остава да бъдат изпълнени, включват различни аспекти на оценяването, изпълнението на регулаторни инициативи и укрепването на уредбата за преструктуриране на банките, пише още в доклада за състоянието на банковият сектор в страната ни.
Небанков финансов сектор
Небанковият финансов сектор е в процес на реформиране, но се появяват нови предизвикателства, посочват експертите от Брюксел. Ще припомним , че след извършените през 2017 г. прегледи на сектора се подобриха платежоспособността и ликвидността на застрахователните дружества. Прегледите бяха последвани от правни и административни промени, които укрепиха надзорния орган и разработиха система за надзор, ориентирана към бъдещето и риска.
Някои действия обаче все още не са приключили, а нови елементи дават повод за безпокойство, смятат експертите от ЕК.
"Сред тях са устойчивостта и ликвидността на застрахователния сегмент за моторни превозни средства, както и доверието в стабилността на системата „Зелена карта“, която поддържа изплащането на обезщетения в случай на трансгранични пътнотранспортни произшествия. Други проблеми са систематичното обжалване на решенията на Комисията за финансов надзор, както и непредвидимостта на съдебните решения в тази сфера. И Надзорът на групово равнище продължава да бъде предизвикателство", заключват от ЕК.
Ефектът на провежданите в момента реформи върху небанковия надзор зависи от цялостното им изпълнение, посочват още анализаторите.
Напомняме, че последващите мерки във връзка с прегледите на застрахователните и пенсионните фондове са в процес на изпълнение.
Сред оставащите стъпки са пълното изпълнение на план за действие, който да създаде подходящ, основан на риска, далновиден надзорен процес, и адекватното проследяване на нерешените въпроси, изтъкнати от прегледите на небанковия финансов сектор. Въпреки че органите въведоха съответните правни и регулаторни разпоредби, конкретното им изпълнение ще бъде от решаващо значение, смятат експертите на ЕК.
През 2018 г. се появиха нови предизвикателства пред небанковия финансов сектор. Засилва се надзорът на застрахователния сектор за автомобили и премиите значително се увеличиха, но устойчивостта на сектора изисква непрекъснато наблюдение, пише в доклада. Освен това според анализаторите рисковете, произтичащи от някои бизнес модели и стратегии на предприятията, могат да имат последици извън договорите за застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства. От Брюксел напомнят, че след решение на Върховния съд наскоро възникнаха предизвикателства, свързани с несигурността по повод на размера на исковете по договори за застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства. Друго нововъзникващо предизвикателство се отнася до растящите съмнения по отношение на ликвидността на бюрото „Зелена карта“, които се появиха през декември 2018 г., след като Международният съвет на бюрата обяви, че е започнал официално наблюдение. Финансовата стабилност на системата „Зелена карта“ ще се повлияе положително, ако своевременно бъдат решени проблемите с неговата ликвидност и управление, пише в доклада.
От Брюксел отбелязват още, че небанковият надзор е в процес на реформиране. През септември 2017 г. Комисията за финансов надзор прие план за действие за реформа на небанковия финансов надзор в сътрудничество с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Планът за действие е съсредоточен към преодоляване на недостатъците, установени по време на независимия преглед на активите на пенсионните фондове и на счетоводния баланс в застрахователния сектор, както и на констатациите от оценката на финансовия сектор, извършена от Световната банка.
В резултат на тези анализи бяха приети законодателни промени, предназначени да подобрят небанковия финансов надзор. Първо, в областта на пенсионните фондове, измененията в Кодекса за социално осигуряване, които бяха приети от парламента през ноември 2017 г. и влязоха в сила през ноември 2018 г., включват по-широко определение на термина „свързани лица“ в съответствие с международните стандарти. Второ, Комисията за финансов надзор бе подсилена със законодателните изменения от 2017 г., които ѝ осигуриха достатъчно финансиране и персонал и разшириха нейния капацитет за надзор.
В доклада се отбелязва още, че платежоспособността на застрахователните дружества се подобри в периода след приключването на прегледите на сектора насам. Според Комисията за финансов надзор всички препоръки от независимите прегледи на счетоводните баланси на застрахователните дружества и пенсионните фондове са изпълнени изцяло до април 2017 г. В края на 2017 г. всички застрахователи, с изключение на един, удовлетвориха капиталовите изисквания за платежоспособност без прилагане на дългосрочни гаранции и преходни мерки. Въпреки това коефициентите на платежоспособност на някои застрахователи са близо до 100 %, което може да показва потенциални слабости, които трябва да бъдат следени отблизо. През 2017 г. Комисията за финансов надзор отне лицензите на две застрахователни дружества по редица причини, включително заради неспазването на капиталовите изисквания. И двете дружества обжалват тази санкция. Решението все още предстои и е в ръцете на висшия административен съд.
Необслужваните кредити и дългът
Необслужваните кредити и дългът на частния сектор намаляват, но все пак остават на високи равнища, констатира анализът на ЕК. Въпреки намаляването на необслужваните кредити в портфейлите и на риска в счетоводните баланси, необслужваните кредити остават значително над средните за ЕС. През юни 2018 г. необслужваните кредити на нефинансовите предприятия бяха 15,4 % – доста под равнището, регистрирано година по-рано (19,9 %), но повече от два пъти над средното за ЕС (6,7 %).
Дългът на частния сектор също намаля от 132 % от БВП през 2013 г. на 100 % от БВП през 2017 година. Това се дължи главно на нефинансовите предприятия, тъй като съотношението на дълга на домакинствата остава сред най-ниските в ЕС. Бремето на дълга на предприятията може да навреди на инвестициите и растежа в средносрочен план, пише в доклада.
Според ЕК налице са възможности за допълнително намаляване на необслужваните кредити и на равнищата на дълга в нефинансовия корпоративен сектор. Високите равнища на задлъжнялост и необслужвани кредити отразяват главно положението на нефинансовите предприятия. И двата параметъра намаляваха благодарение на стабилния икономически растеж и нарасналата динамика на вторичния пазар. Органите обявиха намерението си да спазват насоките на Европейския банков орган за необслужваните кредити, които ще се прилагат от 30 юни 2019-а. Подобрения в правната уредба за оценка на обезпеченията биха спомогнали за по-бързото намаляване на необслужваните кредити, смятат експертите от ЕК.
От друга страна според доклада приключването на реформата в областта на несъстоятелността ще спомогне още повече за намаляване на корпоративната задлъжнялост. Припомняме, че през октомври 2018 г. България помоли за съдействие, за да продължи с реформата на нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност.
"Някои липсващи елементи намаляват ефикасността и ефективността на уредбата. В същото време липсата на подходящи инструменти за мониторинг пречи на правилния анализ на действащите и новите процедури", пише в анализа.
Като заключение от оценката на Комисията разбираме, че положителните макроикономически развития и действия в областта на политиката доведоха до допълнително коригиране на дисбалансите. Бяха предприети важни стъпки за намаляване на потенциалните макрофинансови рискове, произтичащи от банковия и небанковия сектор. Заедно със силния икономически растеж, те спомогнаха финансовият сектор в България да стане по-силен. Намаляването на задлъжнялостта в частния сектор продължи, благодарение също на силната динамика на растежа, въпреки че равнищата на необслужваните заеми и на дълга на нефинансовите предприятия остават сравнително високи.
Въпреки това обаче оставащите слабости във финансовия сектор, съчетани със запазващия се относително голям корпоративен дълг, означават, че все още съществува уязвимост.
