Бележки на Джон Уилямс – президент и главен изпълнителен директор на Нюйоркския клон на Федералния резерв на Деветата конференция на високо равнище за Международната парична система, състояла се на 14 май в Цюрих
Твърди се, че навремето Джон Мейнард Кейнс е казал: "Когато фактите се променят, аз променям мнението си. Какво правите вие, сър?"
През последното десетилетие паричните стратези в глобален мащаб съсредоточиха усилията си да вкарат в ред стопанствата и финансовите системи на страните си. Но успоредно с това настъпиха и сериозни промени в реалния свят на предлагането. Те дефинираха по различен начин какво е постижимо и отправиха предизвикателство към традиционната монетарна политика.
Обратът в демографските тенденции и спадът на производителността са водещите фактори, обуславящи по-слабите темпове на растеж и ниските в исторически план реални лихвени проценти по света. Този нов набор от факти изисква да се преосмислят някогашните познания и да се преоценят пътищата за най-успешното поощряване на силни и стабилни стопанства.А също и да се подготвим за бъдещето.
Пътят към възстановяването
След последната световна финансова криза от 2008-а централните банки предприеха смели и решителни действия за оздравяване на националните икономики. Краткосрочните лихвени проценти бяха сведени почти до нула, а в някои случаи и под нулата, и останаха на тези символични равнища години наред. Комбинацията от ниски лихви и програми за покупка на активи свалиха доходността на дългосрочните правителствени облигации до невиждани в историята низини. А в големи части от Европа и в Япония възвръщаемостта на краткосрочните и дългосрочните ДЦК се задържа в близост до 0% през цялото десетилетие след потушаването на финансовата криза.
Икономическите събития, произтекли в резултат на тези безпрецедентни парични стимули са ценен източник на познание за ефикасността и пределните възможности на монетарната политика. В положителната страна на равносметката са стабилният растеж и същественото намаление на безработицата при лихви близки или в много случаи под равнищата отпреди кризата. Смелите парични политики със сигурност изиграха важна роля за предотвратяването на по-големи катастрофи и подпомогнаха възстановяването на стопанствата.
Тези успехи обаче бяха постигнати едва след разочароващо бавен подем и дълги години на икономически лишения. И, въпреки подобренията на реалните икономически показатели, инфлационните нива стоят упорито под стойностите, предпочитани от централните банки. Фактът, че инфлацията е под целевите си равнища в повечето развити стопанства с най-яркото изключение – Великобритания, предполага, че това предизвикателство не се дължи на обстоятелства, специфични за една единствена държава. И че по-скоро става въпрос за по-системни фактори.
Инвеститорите пък възприемат тези ниски инфлационни стойности не като отклонения, а като "нови нормални нива", което се доказва и от пазарните реакции.
Феноменът на бавен подем и на продължителна хилава инфлация е симптом на по-дълбок проблем, засягащ развитите стопанства, който се корени в комбинацията от ниски неутрални лихвени равнища и по-слаба връзка с лихвените проценти.
Кое в миналото доведе до тази конфигурация?
Тези събития са резултат от сериозна промяна от страна на предлагането, дължаща се на фундаментален обрат в демографската област и в ръста на производителността.
В момента се наблюдават две демографски тенденции: хората живеят по-дълго, а раждаемостта спада. Като цяло продължителността на живота в държавите от ОИСР се е увеличила от средно 65 години в средата на миналия век на почти 80 в наши дни и се очаква да надхвърли 90 години до края на столетието. Въпреки този възход топящите се коефициенти на раждаемост свеждат ръста на населението почти до нула. В страните от ОИСР увеличението на средната численост на населението е било малко над 1% през 50-е и 60-е години на миналия век, а днес се движи в рамките на 0.5% годишно и се очаква да спадне чувствително и дори да стане отрицателно до 2070-а.
Що се отнася до производителността на труда, промените и там са също толкова драматични. В държавите от ОИСР увеличението на количеството продукция, произведена за един час, е малко над 1% средно за година от 1995-а насам – почти наполовина под средния ръст на показателя през предишното десетилетие. Основният фактор за охлаждането е драматичният спад на онази част от производителността, която се дължи на промяната в технологиите и иновациите.
В исторически план ръстът на производителността се променя циклично между периодите на висок растеж през десетилетията на следващи фундаментални пробиви в науката и технологията, и сравнително безличните цикли на стабилни, постепенни подобрения. Всички обстоятелства доказват, че в момента сме в последния вид конфигурация на "нормален" ръст на производителността от 1%-1.5% годишно и че факторите ще се запазят същите до следващата научна или технологична революция.
