Българският случай с къщите за гости, които са финансирани с пари от Европейския съюз, но не се използват по предназначение, не е уникален. В различни периоди и в други страни членки е имало подобни казуси, както с къщи за гости, така и с голф игрища например, които се декларират като пасища. Това поясни в интервю за БНР Илияна Иванова – заместник-председател на Европейската сметна палата. По думите й институцията не се занимава с разследване на измами с еврофондове, а само с одитиране на нередности.
Иванова обясни, че нередностите са неумишлено действие, докато при измамите става дума за умишлено ощетяване на европейския бюджет. Тя коментира, че последната проверка на Сметната палата, която обхваща усвояването на фондове в 7 държави от Европейския съюз, включително България, има за цел анализ на работата на националните правителства и на Европейската комисия, тъй като в случая става дума за споделено управление. Проверени са България, Франция, Унгария, Гърция, Латвия, Румъния и Испания. Докладът на Европейската сметна палата отправя общо 5 препоръки – 3 към проверените държави и 2 към Европейската комисия. България е сред малкото държави, които са изпълнили и трите препоръки. Те са свързани с приемането на стратегии за борба с измамите, включване и на външни органи и институции в тази борба и създаване на платформата АРАХНА, даваща общодостъпна информация за всички европейски програми.
България е сред страните, които използват най-пълноценно платформата, докато тя се ползва доста по-ограничено например в Германия и скандинавските страни, посочи Иванова. Тя коментира, че най-висок е процентът на констатирани нередности при усвояване на еврофондове в Словакия – 2.13, докато в страни като Люксембург и Финландия този процент е 0. България е по средата в тази статистика.
