Малкото селце Гумощник, сгушеното в Троянския Балкан, вече 190 години пази своето килийно училище, символ на предприемчивостта и любовта на местните хора към образованието. Това село, в което живеят не повече от 150 човека, на 1 юни ще отбележи и 180 г. от построяването на църквата, съобщават от общинската администрация.
А Община Троян е осигурила 11 хил. лева, с които е ремонтирано килийното училище и са обновени подове и мебели, ремонтирани са настилките с каменни плочи и дограмата. Ремонтирани са входът и коридорите в читалището.
По Програмата за развитие на туризма в община Троян са поставени нови указателни табели към туристическите обекти в село Гуморщник, които насочват туристи към килийното училище и църквата "Свети Николай летни".
Килийното училище съществува от 1829 година. Първоначално е било малка килийка, която през 1846 г. прераснала в сграда на два етажа. Броят на учениците е достигал 40-50. Училището е затворено през 1942 г., поради липса на деца. В днешния си вид е реставрирано през 1979-а. килийното училище посреща над 700 човека на година, както от България, така и от Калифорния, Франция, Холандия, САЩ, Англия.
Село Гумощник се намира на 20 км от Троян и на 15 км от Априлци. Съставено е от шест махали, като обезлюдяването е оказало пагубно влияние върху района. Все още населени са махала Център, Реката, Селце, Лакарево, Дуевци и Попина могила. Изключително красиво, с богато наследство и уникален църковно-исторически комплекс. Това е селото с най-широк хоризонт в България.
Най-старите белези за живот в Гумощник са откритите повече от 20 тракийски могили от IX-IV век преди Христа.
Селото впечатлява с красива природа и богато историческо минало. Все още се съхранява и поддържа църквата "Св. Николай Летни", която впечатлява с фината си дърворезба и иконопис, както и прилежащото към нея Килийно училище, едно от малкото запазени в България.
Църквата е построена през 1839 г., изцяло с труда на местните жители, които са доставяли строителните материали от големи разстояния, и е била много голяма за времето си. В центъра на църквата се намира подов бял мраморен камък с двуглав орел, който е донесен и подарен от Петър Йончев през 1839 година. От Румъния е и голямата 250-килограмова камбана. Иконостасът е уникално творение на българското резбарско изкуство от епохата на Възраждането. Изработен е от новоселските потомствени майстори марангози Никола Матеев и сина му Йонко. Отличава се с дванайсетте си композиции, които пресъздават библейски сцени от сътворяването на света. Иконите пък са рисувани до 1842 г. от живописеца Атанас Минчев от Батошево, от македонските художници Наум и Начо и някои други, не толкова известни майстори". Сега църквата "Свети Николай Летни" е обявена за паметник на културата. Има предположение, че ръководител на строежа е бил Колю Фичето.
В двора на църквата е единственият паметник у нас (а може би и в Европа) на загиналите на кораба "Титаник" , известен със сблъсъка си с айсберг и трагичното си потъване на 15 април през 1912 година. Той е изсечен от голям гранитен къс, откъснал се от скала край селото. Върху него се чете надписа: "В паметъ на загиналите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г." От всички 38 българи, загинали на Титаник, осем са от село Гумощник. Това са Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов и Недялко Петров.
За богатото историческо минало на този край, съпротивата през османското владичество, както и много други ценни факти и събития е описал в книгата "История на с. Гумощник" местният активен деятел Лалю Самичков. Той е и инициатор и организатор на възстановяването и поддръжката на историческите паметници – църквата "Св. Николай Летни" и килийното училище.
Всяка година на 9 май е празникът на църквата "Свети Николай Летни", а на 24 май се провежда сборът на село Гумощник.
Гостите на селото могат да посетят и стая, обзаведена в битов градски стил, в която са се хранили учениците. Там те могат да опитат троянска сливова ракия, а също и характерното за този край "сватбарско жито", за което местните твърдят, че е "най-доброто мезе". То се приготвя от краве масло, жито и прясно мляко и се сервира отгоре с карамелизирани орехи и стафиди.
