Кърджали е разположен в сърцето на Източнородопския планински масив, на двата бряга на река Арда. Най-близкият друг областен град е Хасково – на 47 км разстояние, а на около 15 км е древният град Перперикон. Пловдив също не е далече – само на 95 километра. През Кърджали минава Паневропейският транспортен коридор №9, който през през прохода "Маказа" стига до Бяло море. Разстоянието от областния център до границата с Гърция – при ГКПП "Маказа-Нимфея" е само 54 километра.
Регионалният исторически музей в Кърджали е един от най-големите и забележителни музеи у нас. Проектант на сградата му е един от най-видните руски архитекти на епохата – проф. Александър Померанцев, ректор по онова време на Художествената академия в Санкт Петербург. Той е създател и на най-забележителния паметник на освободената от османска власт България – катедралата Храм-паметник "Свети Александър Невски" в София.
Както повечето музейни сгради в България и за тази първоначалният замисъл е бил различен. Към 1921 г. общината има идея там да се устрои светска турска езикова гимназия и така е записана в градоустройствения план от 1922 г., но сградата никога не е изпълнявала такава функция.
Арх. Померанцев е майстор на архитектурните стилове романтизъм и еклектика, съчетани с принципите на най-актуалния тогава в Европа стил модерн, което отразяват неговите творби. Под въздействието на първоначалната идея и творческите си виждания Померанцев проектира сградата с нетипични за нашите земи, с несецесионни на пръв поглед, романтични пластични архитектурни решения. Заедно с това архитектът интерпретира много елементи от модерното тогава в Европа мароканско, арабско и добре познатото му средноазиатско архитектурно изкуство, подобно на мавританските колони, които поставя в интериора на проектираната от него църква "Св. Димитър Солунски" в с. Берьозовка, Липецка област.
В Кърджали доминиращи във фасадата на музея са мароканските арки и детайли напомнящи архитектурата, не на Балканите и Турция, а на Средна Азия и далечния арабски свят. Финансирането на строежа на сградата на музея е от местната община, извършен е в периода 1922-1930 г. предимно от майстори от града и околността.
Поради уникалната си архитектура, сградата е обявена за паметник на културата от национално значение.
Музеят е открит в 1965 година. В него се съхраняват находките от Перперикон и Татул, раннонеолитните селища в Кърджали и Крумовград (5900-5700 г. пр. Хр.) с вероятно най-ранната "павирана улица" – застлана с речни и ломени камъни. Тук е и една от най-впечатляващите находки от тези селища – малка свастика, изящно направена от зелен нефрит, уникална и поради факта, че на Балканите няма находища на такъв нефрит и не е изключено дори суровината ѝ да е внесена от Китай. Забележителни са бронзовите брадви (ХV-ХІІІ век пр. Хр.), бронзова пластика (статуетки на тракийски конник, ІІІ век), сребърни и златни накити, стъклени, бронзови и керамични съдове от римската епоха. Музеят пази богати колекции от луксозна керамика, нагръдни и литургични кръстове, различни паметници, оръжия и златни, сребърни и медни монети, от Средновековието и много други.
Етническата пъстрота на региона е показана чрез традиционни облекла, тъкани, накити, чрез художествената обработка на метал, дърво, глина, както и празниците с тяхната обредност и символика.
Експозицията на музея представя уникалната история на този български край – Източните Родопи от 5900 г. пр. Хр. до съвременността. След основно обновяване на сградата тя е открита в 1987 година, а върху 1800 кв. м експонатите са разделена в три секции – отдел "Археология и история", отдел "Етнография" и отдел "Минералология и природа", и са представени в 30 зали и обширен открит лапидариум. Всеки отдел има по един етаж – първия за археолого-историческата, втория – за геологическата и третия – за етнографската сбирки. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната.
Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 – антични, и 37 – средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение.
