Раннонеолитен гроб на около 7 600 години откри в селище Слатина екип от археолози, ръководени от Васил Николов, зам.-председател на БАН. Слатинското неолитно селище е открито през 1950 г. в софийския квартал Гео Милев от строителни работници, провеждащи изкопни работи.
Според Николов находката е изключително рядка, а проучванията, които предстоят, ще дадат информация за физическите характеристики на хората, дали началото на първата европейска цивилизация в днешните български земи.
"Учените имат достатъчно данни за начина на живот на хората в селището Слатина, но все още не е установено какви са били погребалните практики. Известно е, че селището е просъществувало около 500 години – от края на седмото хилядолетие пр. Хр., когато са пристигнали първите заселници, до около средата на шестото хилядолетие пр. Хр. Новооткритият скелет принадлежи най-вероятно на жена, погребана с дете в близост, непосредствено до останките на къща в периферията на селището. Смята се, че при погребенията по това време починалите са били полагани в Земята – Майка в ембрионална поза", обясни ученият.
По време на дългогодишните разкопки на учените от Националния археологически институт с музей на БАН в селището Слатина са открити много постройки. Сред тях са две големи къщи от 117 и 147 кв. м., както и една от почти 300 кв. м. Селището е било оградено с концентрични ровове, които са имали предпазни и магически функции, в тях са извършвани жертвоприношения. Сред новооткритите находки в селището Слатина са различни предмети от бита и култа като костна лъжица и керамични съдове, пинтадера, части от култови масички за жертвоприношения.
