Кабинетът одобри на днешното си заседание Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Промените целят опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със съществуващата нормативна уредба.
Мерките ще регламентира документите за извършване на музейна дейност от частни музеи и ще се намали срока за издаване на разрешението от министъра на културата. Също така ще бъдат регламентирани изискванията за планове за опазване и управление, устройствени и инвестиционни, както и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство.
Друг важен елемент на законопроекта е създаването на законова уредба на изискванията за издаване на разрешения за изработка на копие и реплика на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство. Тук влизат и извършването на консервация и реставрация на движими културни ценности.
Според законодателството културно наследство са наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати; исторически обекти и комплекси; архитектурни обекти и комплекси; етнографски обекти и комплекси; образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура; природни ценности (образци); индустриално наследство; произведения на изящни и приложни изкуства; народни занаяти; документално наследство; аудио-визуално наследство; устна традиция и език; книжовни и литературни ценности; обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания; музика, песни и танци; народна медицина; кулинарни и еноложки традиции; народни игри и спортове.
Националната система по опазване на културното наследство включва държавните и общинските органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации, както и Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания.
