Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Цените на държавните ценни книжа нямат спирачки и са се устремили към все по-високи хоризонти.
Водената от Доналд Тръмп нападателна политика на принципа "сам срещу всички" вече дава плодове. Той успя да отблъсне дори неотдавнашните си съюзници и контрагенти и да нагнети напрежение до степен да разцепи света на два лагера – САЩ и останалите. Ето защо и очакванията на пазарните участници за забавяне на темповете на растеж на американската икономика се сбъдват. Вече се очаква ФЕД да намали основната лихва преди края на тази година, а не в началото на следващата.
В Европа политическата обстановка прилича на типичен български миш-маш. Първите неформални съюзи между отделните партии в Европарламента са налице. Разделението между Запада и Изтока вече е между Севера и Юга и става все по-отчетливо. Със сигурност идват трудни времена и геополитиката отново ще поеме ръководната роля, а подемът на световната икономика и пълното й възстановяване се отлага във времето.
Това най-ясно личи от движението на световните борсови индекси, които за последната една седмица се понижиха. Щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average отчете загуба от 3%, а японският NIKKEI – от 1 на сто. Цената на петрола потъна надолу с още 4% до под 60 долара за барел, на каквито нива бе през март. През април бе надскочил 65-доларовата горна граница – средната цена за предишната календарна година.
Инвеститорите са си изградили рефлекса при задаващи се пазарни и особено геополитически турболенции да разпродават по-несигурните си инвестиции и да купуват по-сигурни, каквито са и държавните ценни книжа. Това се случи и през изминалата седмица. Увеличи се стойността на държавните 10-годишни облигационни емисии на САЩ и на Германия – съответно с по 15 и 45 цента. Унгарските, полските и румънските книжа поскъпнаха с по 15, 35 и 95 евроцента. За отбелязване е, че турските и гръцките облигации отскочиха съответно с по 1 долар и 3.3 евро.
Определено може да се твърди, че българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, безотказно са притегателна сила за инвеститорите и това личи особено от началото на тази година. Цените им в буквалния смисъл, като че ли нямат спирачки и ще растат безкрайно, а доходността им, бидейки в обратно пропорционална зависимост, пък се понижава и копае все по-дълбоко. Те отбелязаха нови рекордни и не достигани досега стойности.
Най-дългосрочната ни еврооблигационна емисия с падеж 2035 г. поскъпна през седмицата с нови 50 цента и цената й вече е 118.4 цента за 100 евро номинал. Доходността й пък е на немислимо ниското до неотдавна ниво от 1.78 % на годишна база. Поскъпнаха и книжата ни с падежи 2028 и 2027 г., но с по-скромната стъпка от по 25 и 20 цента. Доходността им пък продължи пътуването си към дъното и вече е съответно 0.76% и 0.59% на годишна база. Цените и доходността на най-краткосрочните ни книжа – с падежи през 2024-а, 2023-а и 2022 г., не отбелязаха съществена промяна на цените си и все още носят съответно 0.15%, 0.04% и минус 0.12% на годишна база.
Общата сума на еврооблигационните ни емисии е 6.64 милиарда евро. В момента на пускането им в обръщение 3.06 милиарда или 46.2% от тях са били в притежание на български инвеститори. Сега 3.82 милиарда евро са в ръцете на резиденти (или 57.6%). Със 760 млн. евро се е увеличил портфейла им, основно поради липса на книжа на вътрешния пазар.
