В рубриката "Пари и пазари" можете да следите поредицата от публикации на "БАНКЕРЪ" и "Грант Торнтон" ООД (България), насочена към желаещите да правят бизнес в останалите страни от Европейския съюз.
Съвместната ни инициатива има за цел да разкрие на българските предприемачи какви са подводните камъни в данъчното законодателство на всяка от страните членки на ЕС.
За какви изненади да сте готови при срещата с новия ви партньор?
Кои са полезните малки стъпки, за да откриете пазара на другите европейски страни? И как да отключите своя потенциал за растеж, предизвиквайки се взаимно.В поредицата вече са публикувани анализи за данъчните системи в Люксембург, в Германия, в Гърция, в Холандия, в Кипър, в Австрия и в Испания.
Очаквайте нова публикация на всеки две седмици.
Подборката направиха Емилия Маринова и Виктор Бакалов.
Данък добавена стойност
Какви са размерите на данъчните ставки?
Стандартна ставка от 23%, приложима за повечето стоки и услуги.
В зависимост от вида на предлаганите стоки или услуги обаче може да се приложи намалена ставка на ДДС. Редуцираните ставки в Ирландия са 0%, 4,8%, 9% и 13,5%.
Има ли праг за регистрация?
Когато лице, различно от нает служител, доставя облагаеми стоки или услуги в рамките на Ирландия и в курса на своята търговска дейност, и чийто годишен оборот надвишава или е вероятно да надвиши 37 500 евро от доставката на услуги или 75 000 евро от доставката на стоки, то лицето трябва да се регистрира и да отчита ДДС върху своите доставки.
Лице, чийто оборот е под споменатия праг по-горе, не се изисква да се регистрира и да отчита ДДС за съответните доставки, но може да избере доброволна регистрация. Лицето може да се възползва от потенциалното предимство на паричния поток при избора на регистрация за ДДС, тъй като може да поиска възстановяване или кредит за ДДС, платен за покупки, свързани с бизнеса му.
Прилага ли се същият лимит за регистрация при чуждестранни предприятия?
Нерегистрирани в Ирландия търговци, които извършват облагаеми доставки в Ирландия, са задължени да се регистрират и да отчитат ДДС, независимо от стойността на извършваните от тях доставки.
Колко често се подават декларации за ДДС?
Като цяло, декларациите за ДДС трябва да се подават на всеки два месеца, т.е. за януари и февруари, за март и април, и т.н., като се използва онлайн портал, известен като онлайн система за приходите или ROS. Тези декларации трябва да бъдат подадени до 23-то число на месеца, следващ края на периода за отчитане на ДДС. Например за месец март, крайният срок за подаване на декларацията е 23 май. Дължимият ДДС трябва да бъде платен до същата дата.
По-малките търговци с годишни ДДС задължения до 3 000 евро или по-малко имат възможност да подават декларации за ДДС два пъти годишно. Търговците с годишна отговорност от € 3,001 до € 14 000 могат да подават декларации на четиримесечна база.
Налагат ли се санкции за подаване на декларация за ДДС, след изтичане на крайния срок?
Да, наказанието за късното подаване и / или плащане на данък е 4 000 евро.
Подават ли се и други задължителни декларации?
На годишна база се подава статистическа справка, в която са посочени нетните суми на доставките, покупките, вносът и придобиването на стоки и услуги за предходните 12 месеца при различните ставки на ДДС. Тя трябва да бъде подадена до 23-то число на месеца, следващ края на отчетния период.
Необходимо е да се представят допълнителни декларации за определени доставки (стоки и услуги), извършени към клиенти, които са регистрирани за целите на ДДС в друга държава-членка на ЕС (списък на продажбите в ЕО). Декларации, също така, трябва да се подават, при определени обстоятелства, във връзка с движение на стоки от или в друга държава членка на ЕС (интрастат декларация).
Данъци върху корпоративните доходи
Какви са размерите на данъчните ставки?
Стандартният корпоративен данък, приложим за доходите от търговия, е 12,5%. Ставката, прилагана към доход, различен от приходите от търговия, е 25%.
Как се определя данъчната основа?
Резидентните дружества са обект на корпоративен данък върху печалбите в световен мащаб (т.е. доходи и печалби).
Нерезидентно дружество, търгуващо чрез клон или търговско представителство в Ирландия, следва да подлежи на ирландски корпоративен данък върху печалбите от търговия на клона или търговското представителство, както и облагаема печалба от продажба на ирландски активи, използвани или държани за целите на търговията.
Нерезидентно дружество следва да подлежи на данък върху доходите в Ирландия за доходите от ирландски източници, които не са получени от клон или търговско представителство.
Какво трябва да знаем за облагането на дивиденти?
Дивидентите изплатени от едно ирландско дружество на друго ирландско дружество, са освободени от корпоративен данък.
Дивидентите изплатени от дружество, пребиваващо в чуждестранна данъчна юрисдикция, на ирландско дружество, могат да се третират като пасивни доходи, облагаеми с 25%. Въпреки това, при спазване на определени условия, приходите от дивиденти, получени от чуждестранно дъщерно дружество, могат да се третират като облагаеми с корпоративен данък в размер на 12,5%.
Какви са спецификите при реализиране на загуби?
Когато ирландско търговско дружество понесе търговски загуби, същите могат да се използват за намаляване на други приходи и реализирани печалби през текущата година или предходния период. Когато такива загуби не могат да бъдат използвани през текущия или предходния период, те следва да могат да бъдат използвани срещу бъдещи приходи от същата търговия. За разлика от други юрисдикции, тези загуби могат да бъдат пренесени за неопределено време.
Сделките, извършвани в чуждестранни юрисдикции, обикновено са предмет на данък от 25%. Всички загуби, възникнали във връзка с такива сделки, могат да бъдат компенсирани само срещу бъдещи печалби, произтичащи от същата търговия.
Загубите, възникващи по отношение на имоти в Ирландия, отдавани под наем, могат да бъдат компенсирани срещу бъдещи приходи от наеми, възникващи от имоти в Ирландия.
Данъчни облекчения
Данъчни облекчения при нематериални активи
Ирландското законодателство предвижда данъчни облекчения при извършени капиталови разходи за „определени нематериални активи“, използвани в търговията. Определението за „определени нематериални активи“ е доста широко и включва патенти, патентни права, права върху дизайн, търговски марки, лицензи, авторски права, компютърен софтуер, ноу-хау и други подобни.
Облекчения при извършване на научноизследователска и развойна дейност
Данъчен кредит от 25% се прилага за разходите за квалифицирани научноизследователски и развойни дейности (НИРД), понесени от компаниите по отношение на научноизследователските и развойни дейности, извършвани от тях. В допълнение, се приспадат 12.5% разходи за НИРД от приходите, което води до ефективно данъчно облекчение в размер на 37.5%.
Кредитите за НИРД, които не могат да бъдат използвани в даден отчетен период, могат да бъдат пренесени за неопределено време в бъдещи счетоводни периоди. Излишните кредити за НИРД могат също да бъдат пренесени обратно срещу корпоративен данък, платен непосредствено в предходния отчетен период. Всички остатъчни кредити могат да бъдат поискани за ефективно възстановяване за период от три години. Това засилване на кредитния режим за НИРД представлява значителна възможност за парични потоци на губещите дружества. Съществува обаче срок от 12 месеца за подаване на искания за НИРД.
„Поле за развитие на знанията“
Режимът „Поле за развитие на знанията“ предвижда, че ефективна данъчна ставка от 6,25% ще се прилага за квалифицирани печалби. Най-общо това е облекчение е свързано с квалифицираните разходи за научноизследователска и развойна дейност, направени от дружеството като част от общите му глобални разходи за НИРД. Освобождаването се прави чрез данъчно приспадане и се прилага за счетоводни периоди, започващи на или след 1 януари 2016 г. и преди 31 декември 2020 г. За целите на „Поле за развитие на знанията“ квалифицирани активи са иновации, защитени от патенти, които отговарят на определени изисквания и някои защитени с авторски права софтуери.
