Омбудсманът Мая Манолова изпрати препоръка до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и премиера Бойко Борисов, в която настоява за намаляване на законната лихва, която гражданите плащат при просрочване на парично задължение.
От 1994 г. насам тя е 10 (процентни) пункта над основния лихвен процент, въпреки различната икономическа и финансова обстановка в страната и съответното намаление на основната лихва от 72% при въвеждането на законовата лихва до нива, близки до нула в последните години. Омбудсманът се позовава на многобройни жалби на граждани, изпаднали в много тежко положение, заради непосилните лихви, които дължат на банки, фирми за бързи кредити, колекторски фирми, доставчици на обществени услуги, монополни дружества, като топлофикациите, електроразпределителните дружества, ВиК операторите, мобилни оператори и др.
„Гражданите, сред които безработни, от социално уязвими групи и възрастни хора, са поставени в много тежко положение, заради непосилните лихви, които дължат на банки, фирми за бързи кредити, колекторски фирми, доставчици на обществени услуги, сред които монополни дружества, като топлофикациите, електроразпределителните дружества, ВиК операторите, както и мобилни оператори и др., които нарастват още повече след съдебни процедури. Не са редки случаите, в които гражданите изразяват съмнения за забавените претенции към тях от кредитори, с цел натрупване на лихви“, пише Манолова.
Омбедсманът подчерта, че тези лихви нарастват още повече след съдебни процедури. За сравнение Манолова дава страни като Австрия, Литва, Германия, Латвия, където законната лихва за забава на физически лица се движи средно около 5%. Тя посочва, че и спрямо преобладаваща част от останалите страни-членки законовата лихва у нас е забележимо по-висока.
