Бившият прокурор от Върховна административна прокуратура Николай Колев беше застрелян пред дома си на 28 декември 2002 година с с 9-милиметров пистолет със заглушител. По-късно аутопсията показва, че в тялото и в главата му са попаднали 8 куршума. До тялото му беше намерена ръчна граната. Убиецът му и до ден днешен е неизвестен. Разследването на убийството е многократно спирано и възобновявано – включително и в момента по него "се работи". Без никакъв резултат.
Приживе Николай Колев бе един от най-яростните противници на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, той отправи срещу него обвинения за злоупотреба с власт. В годините преди убийството, цялата държавна репресивна машина се стовари върху Колев – той бе отстранен от работа (и впоследствие възстановен от съда), арестуван и обвинен за притежание на оръжие (впоследствие оправдан)…
След смъртта на Колев в публичното пространство се завъртя версията, че е възможно Филчев или обкръжението му да имат някаква връзка с убийството. Тази версия обаче така и не е била проверена – поне това констатира съдът в Страсбург, макар и години по-късно.
България беше осъдена от Европейския съд по правата на човека. Само по себе си решението по делото "Колеви срещу България" си струва да бъде прочетено – то свидетелства за един от най-големите скандали, разтрисали някога държавата. Струва си да бъде и изучавано, защото показва доколко изкривена и уродлива може да изглежда една система, инак призвана да гарантира справедливост и върховенство на правото.
Делото "Колеви срещу България" приключи на 5 ноември 2009 година. Оттогава до днес Съветът на Европа (б.ред. да не се бърка с Европейския съюз) чака държавата ни да направи такова законодателство и да въведе такива механизми, които да направят разследването на главния прокурор не само възможно, но и ефективно – в смисъл, че ако има извършено престъпление той няма да бъде прикрит от подчинените си, а ще получи присъда след едно независимо, безпристрастно и обективно разследване.
Отговор как може да стане това няма и до днес….
Какво казва съдът по делото "Колеви срещу България"
"Ролята на Съда не е да изразява виждания относно верността на твърдението, че г-н Филчев и други високопоставени прокурори и служители са замесени в убийството на г-н Колев. Неговата задача е само да изследва ефективността на разследването около смъртта му", казват съдиите. И заключават, че рзследването не е било нито ефективно, нито независимо, нито безпристрастно…
"С оглед на наличните материали, следователите е трябвало да проучат твърдението, че Главния прокурор и други високопоставени прокурори и служители са замесени в убийството на г-н Колев, дори и ако това твърдение в крайна сметка би се оказало неоснователно. Това е така, заключенията на следствието трябва да се основават на задълбочен, обективен и безпристрастен анализ на всички съответни елементи. Неразследването на една очевидна версия подкопава способността на следствието да установи обстоятелствата по случая и отговорното лице. Такова разследване не може да се разглежда като ефективно. Освен да изслуша свидетелствата на тези, които заявяват, че висши прокурори от кръга на Главния прокурор, самия Главен прокурор и служители от Специализирания отряд за борба с тероризма може да са лицата, отговорни за убийството, следствието не е направило нищо друго, за да проучи тези твърдения. По-специално, не са разпитани нито Главния прокурор, нито други прокурорите, чиито имена са били споменавани многократно в показанията…"
"Правителството, като ответник, не оспорва факта, че в резултат на йерархичната структура на прокуратурата и, както изглежда, нейните вътрешни методи на работа, никой прокурор не би издал решение за повдигане на обвинение срещу Главния прокурор. Изглежда, това се дължи на факта, че Главният прокурор и високопоставени прокурори имат правото да отменят всяко такова решение, взето от подчинен прокурор или следовател. В резултат на това, Главният прокурор все още не може да бъде временно отстранен от работа против волята му, тъй като това може да стане само, ако срещу него са повдигнати обвинения. Правителството не показа, че поне някои от многобройните сериозни твърдения, направени по време на съответния период срещу г-н Филчев, Главния прокурор някога са били разследвани, поне на ниво предварителна проверка. Съдът счита, този факт е особено важен в настоящото дело, тъй като потвърждава твърдението на жалбоподателите за съществуващата липса в българското законодателство на достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, по които Главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него, може да са заподозрени..".
"Тази ситуация очевидно е била резултат от комбинация от фактори, включително и от невъзможността да бъдат повдигани обвинения срещу Главния прокурор, авторитарния стил на г-н Филчев като Главен прокурор, очевидно противозаконните методи на работа, до които той прибягвал, и също на институционални недостатъци. По-специално, изключителното право на прокурора да повдига обвинения срещу закононарушители, в съчетание с пълния контрол на Главния прокурор над всяко решение, издавано от прокурор или следовател, както и факта, че Главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Висшия съдебен съвет, някои от чиито членове са му подчинени, е такъв институционален режим, който многократно е бил критикуван в България, като неспособен да осигури достатъчна отчетност…."
"Съдът приема като правдоподобно твърдението на жалбоподателите, че с оглед на централизирана структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на Главния прокурор над всяко разследване в страната, в обстоятелствата съществували по времето, когато г-н Филчев е Главен прокурор, е било практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на уличаващите го обстоятелства, дори и след извършване на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него…"
"При разследването на убийството на г-н Колев, въпреки че следователите извършват множество действия, като анализират веществени доказателства, разпитват минувачи и изследват възможни заплахи, които г-н Колев може да е получил, фактът, че разследването е било под контрола на самите лица, които жертвата и роднините му обвиняват, и факта, че то не разследва една от възможните версии, която ясно се очертава като релевантна, решително подкопава неговата ефективност…"
"Разследването на смъртта на г-н Колев не е било независимо, обективно и ефективно. Освен това, характерът на неговите сериозни пропуски е такъв, че може да се каже, че властите не са успели да действат адекватно, да осигурят отчетност и да запазят доверието на обществеността в придържането им към върховенството на закона и решимостта им да избегнат сключването на тайни споразумения или толерирането на незаконосъобразни действия.Макар да е вярно, че разследването продължава след изтичането на мандата на г-н Филчев през февруари 2006 г., Съдът отбелязва, че не са предприети сериозни мерки за разследване след този момент, и че разследването е спряно…"
Как е по света
По делото "Колеви срещу България" Европейският съд си е дал труда да направи сравнителен анализ на законодателната уредба и гаранциите за осигуряване на ефективно и независимо разследване срещу висшите прокурори в няколко други държави: Хърватия, Кипър, Естония, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Малта, Русия, Испания, Швеция, Швейцария, Бивша югославска република Македония и Обединеното кралство.
Установява се, че:
– в много законодателства висшите прокурори са част от изпълнителната власт, в която те се ползват с функционална независимост. В няколко страни, като Италия и Гърция, те са част от съдебната власт.
– в три страни се изисква специално разрешение за започването на наказателно преследване срещу Главния прокурор. Това са Хърватия (от Парламента), Русия (от състав на трима съдии от Върховния съд по предложение на Президента на Русия) и Швейцария (от Федералното министерство на правосъдието и полицията). В Швейцария, разрешение може да бъде отказано, ако производството се отнася до дребни престъпления и се смята, че дисциплинарно наказание би било достатъчно. Решението да не бъде дадено разрешение подлежи на обжалване пред Федералния съд.
– във всички други страни няма такива конкретни процедурни пречки за повдигане на обвинения срещу най-висшите прокурори.
Системите на прокуратурата на изследваните страни са структурирани йерархично, като по-високопоставените прокурори имат правомощията да дават нареждания и инструкции на прокурорите с по-нисък ранг. Въпреки тази структура, в правните системи на държавите-членки са въведени редица предпазни мерки, за да се гарантира ефективността и независимостта на органите, отговарящи за провеждане на наказателното разследване срещу висши прокурори. Тези предпазни мерки включват:
– прехвърляне на делото на друг субект в или извън системата на прокуратурата;
– специална процедура по разследване в случаи на съмнение срещу висши прокурори;
– отстраняване на заподозрения прокурор от работа (в случая на най-високопоставения прокурор, това решение следва да бъде направено от политическите органи, които отговарят за неговото назначаване), и
– предпазни мерки от общ характер, като гаранции за служебната независимост на прокурорите от по-висши служители в йерархията и съдебен контрол върху действията на прокуратурата.
По-конкретно, в Швеция, специално звено в прокуратурата, националната служба за разследване на престъпления, извършвани от полицията, провежда разследването и е натоварена с последващото повдигане на обвинение срещу прокурори и полицейски служители. Прокурорът, водещ разследването трябва да има, ако това е възможно, по-висок ранг от разследвания. Ако прокурор на ръководна длъжност или негов заместник бъде заподозрян в извършването на престъпление, случаят се ръководи от Главния прокурор. Парламентарният омбудсман или Министърът на правосъдието, два независими органа извън системата на прокуратурата, провеждат разследването, ако то е срещу Главния прокурор.
В Малта разследването може да бъде възложено на специален орган в случаите, отнасящи се до поведението на държавни служители, или до служители на орган, учреден със закон.
Според закона в Испания, наказателно производство срещу най-високопоставените прокурори е компетенция на Наказателния отдел на Върховния съд. При наказателните производства срещу съдии, съдебни служители и прокурори за престъпления, извършени при упражняване на техните функции, компетентността се носи от Наказателния отдел на Висшия съд на всеки регион. И в двата случая, разследващият съдия се избира измежду членовете на секцията.
Наказателно-процесуалният кодекс в Италия въвежда специален механизъм за определяне на компетентен съдия в случаите, когато страни са съдии или прокурори, с цел гарантиране независимостта на решението на съдията в случаи, в които са замесени негови или нейни колеги.
В редица други страни, разследването по дела, при които има подозрение срещу висши прокурори, се извършва по обикновената процедура на наказателно производство (Кипър, Англия и Уелс, Естония, Франция, Германия, Гърция, Ирландия и Бившата югославска република Македония). Въпреки това, съществуват правила за разпределение на делата, целящи гарантиране на независимостта.
В Германия, в случаите, когато компетентният прокурор е подчинен на заподозрения прокурор, случаят може да бъде възложен на прокурор, който не е негов подчинен. Освен това, по споразумение между провинциите, разследването може да бъде поето от друга прокуратура, която няма лични връзки със заподозрения прокурор, и която не му е нито подчинена, нито по-висшестояща в йерархията.
Общите процедурни предпазни механизми, приложими в повечето страни, включват разпоредби, гарантиращи институционална и функционална независимост на прокурорите, независимо дали те са членове на съдебната власт, или държавни служители. В Англия и Уелс, институцията на прокуратурата се основава на модел, описван от изследователите като модел на институционална зависимост и функционална независимост. В Ирландия, прокурорите са напълно независими при изпълнението на техните задължения.
Прокурорите са защитени от неправомерен натиск чрез допълнителни предпазни мерки, като например задължението да преследват всички престъпления, с изключение на дребни престъпления (Германия, Швейцария, Италия, Испания и Гърция). В Англия и Уелс и Франция, които признават принципа на дискреционно съдебно преследване, се придава важност на прозрачността на официалните указания.
Много от проучените страни (Естония, Кипър, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Бившата югославска република Македония и Испания), предвиждат прехвърляне или отстраняване на прокурорите по време на хода на наказателното производство срещу тях.
И накрая, в правната система на Англия и Уелс, всяко решение, взето от прокурора „по порочен начин” или счетено за явно необосновано, може да бъде обжалвано по съдебен ред, или чрез процедурата за злоупотреба със съдебния процес. В Швейцария, всички процесуални действия от страна на Федералния прокурор подлежат на обжалване пред Федералния наказателен съд. Съдебният контрол върху действията на прокуратурата е важна гаранция също и в Германия. Ако е необходимо, този контрол може да бъде прехвърлен на друг съд извън радиуса на действие на съответната прокуратура.
