Омбудсманът Мая Манолова представи по време на дискусия законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, т. нар. личен фалит. Общественият защитник от месеци дискутира концепцията за създаването на нормативна уредба за частния фалит и „вечния длъжник“ с депутати, магистрати, експерти, представители на институциите, на банковата асоциация, синдикати, работодателски, съсловни и граждански организации. Законопроектът е разработен заедно с представители на академичната общност и магистрати. Манолова предложи екип от представители на различни институции и организации да се включат с позиции за подобряване на текстовете.
Позицията на омбудсмана е, че липсата на закон за частния фалит оформя два потока – към сивия сектор и към Терминал 2. Тя подчерта, че България все още е единствената държава в Европейския съюз, в която липсва законодателна уредба за несъстоятелност на физическите лица, като същевременно страната ни се наражда в топ 5 по лоши кредити в Европа. Темата за вечния длъжник остава болезнена, затова е в интерес на всички заинтересовани са се намери решение – длъжникът да не бъде социално изключен, а кредиторът да получи справедливост. През 2017 г. просрочените задължения към банки, небанкови институции и бързи кредите са 4,7 млрд евро, като само потребителските са около 400 млн евро. Така над 12 сто от всички заеми попадат в графата лоши или необслужвани кредити, като това е три пъти повече от средното за Европа.
Според Манолова обаче трябва да се търси баланс. За да се преодолее състоянието на свръхзадълженост, се налага частично или пълно опрощаване на задълженията. Текстовете на проектозакона предвиждат бърза, прозрачна и достъпна процедура пред съд, която дава възможност всички замесени да се включат в производството. Законът за частния фалит трябва да подкрепи хората, изпаднали във временна невъзможност да плащат заемите си, като се предлага бърза процедура пред съда. Именно това е органът, който ще прави проверка на длъжника. Манолова предлага несеквестируемия минимум да се запази, а тези, които нямат пари за адвокат, да могат да получат правна помощ.
Проф. Огнян Герджиков призова да не се бърза: "Царе сме да бързаме и да недомисляме, затова законодателят непрекъснато променя законите, които е приел". Според него трябва да се прави разлика между двете понятия – свръхзадълженост и неплатежоспособност. Той даде пример, че ако има къща на три етажа в обезлюдено село, пред закона той има имот, но не се отчита фактът, че никой не би го купил. Проф. Герджиков предложи да се прецизират текстовете с помощта на учени и адвокати.
Председателят на Съюза на медиаторите Йосиф Герон заяви, че е необходимо въвеждане на задължителна медиация за кредиторите преди изпълнение на процедурата по несъстоятелност. Самият той предложи помощ на омбудсмана. Герон предупреди, че законът може да не види бял свят, защото "вкарва в един кюп всички задължения" и настоя за по-точни формулировки. Според него не е изяснена санкцията за обявилия личен фалит – освободен от задължения, той може да купува имоти, да търгува да води спокоен и осигурен живот. Вместо това трябва да му бъдат наложени строги ограничения, защото ще се получи обратен ефект – законът ще насърчава личните фалити и злоупотребите. Това със сигурност ще разгневи обществото, смята Йосиф Герон – едни ще плащат, други – не.
Манолова му отговори, че самата публичност на лицата е достатъчна санкция, която ще действа превантивно.
Според председателя на Асоциацията за индустриалния капитал в България Васил Велев всеки трябва да има право на втори шанс, но като вземем предвид българската изобретателност и предприемчивост, рискуваме да влошим бизнес средата.
"Когато тарикатите не си плащат сметките и използват пролуки, техните сметки ги плащат изрядните чрез по-високи тарифи и такси. За да се компенсират банките, се увеличават таксите, което не е добре за изрядните платци", каза Велев.
