Системата за управление на икономиката, утвърдена по време на конференцията в Бретън Удс през 1944-а, е подкопана от растящия протекционизъм и национализъм, пише главният икономически коментатор на "Файненшъл таймс" – Мартин Улф. Той обобщава най-важните акценти от развитието на света след Бретън Удс и в очерците на 50 видни политици и икономисти, написани специално в чест на 75-а годишнина от провеждането на форума.
"Осъзнахме, че най-умният и най-ефективен начин за защита на националните ни интереси е чрез международно сътрудничество или, с други думи – обединени усилия за постигането на общи цели". Това е казал финансовият министър на САЩ – Хенри Моргентау в речта си при на закриването на конференцията в Бретън Удс на 22 юли 1944-а.
"Трябва да защитим границите си от набезите на другите държави, които произвеждат нашите стоки, крадат нашите компании и унищожават нашите работни места. Протекцията ще доведе до по-голямо благоденствие и сила". Това пък е цитат от изказването на президента Доналд Тръмп, направено по време на церемонията за встъпването му в длъжност на 20 януари 2017-а.
Откриването на конференцията в Бретън Удс през 1944-а
Конференцията в Бретън Удс, Ню Хемпшър, която полага основите на по-голямата част от днешния световен икономически ред, се е провела преди 75 години, между 1 и 22 юли 1944-а. Втората световна война все още не е спечелена, но западните сили начело със САЩ вече са започнали да обмислят как да организират нещата по различен начин за един по-добър свят в бъдеще.
Оттогава е изтекла много вода и светът наистина се е променил коренно. Днес духът, вдъхновил участниците в конференцията, е в кръгова отбрана, макар че е точно толкова актуален колкото и през 1944-а. Тази годишнина е повод за равносметка: кое се е оказало правилно, кое е било погрешно и какво трябва да се случи, ако духът на Бретън Удс, тогавашните споразумения продължат да формират света през следващите десетилетия. Или създадениятот тях ред се провали точно както Обществото на народите (ОН) между двете световни войни.
Впечатляваща колекция от 50 есета – "Възраждане на духа на Бретън Удс", организирана от Комитет Бретън Удс във Вашингтон – изследва страховитите предизвикателства пред света днес. Или, както обобщава Гейл Кели – бивш главен изпълнителен директор на Westpac, "През 2019-а Бретън Удс навършва 75 години. Много неща заслужават наистина да бъдат отпразнувани. Но разрастващият се остър национализъм, съчетан с ревностен протекционизъм, правят предизвикателствата много по-сериозни".
Бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър резюмира духа на Бретън Удс така: "Вяра в общия интерес при интернационалното сътрудничество; значимостта на някои основни правила за почтено поведение, съобразено с валутните курсове; и необходимостта за развитие на множеството развиващи се нации". След като Общото споразумение за митата и търговията влиза в сила през 1948-а като допълнение към системата на Бретън Удс, идеята за "някои базови правила за почтено поведение" се разпростира и върху търговския обмен.
По отношение на икономическата политика на Бретън Удс се дължи разбирането за придържане към сътрудничеството, договорните задължения между държавите и ефективни международни институции – Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Световната търговска организация (СТО). В наши дни икономическото сътрудничество вече се институционализира от много повече субекти с важна роля – регионалните банки за развитие, създадени по модела на СБ, а напоследък – Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и Новата банка за развитие, спонсорирана от Китай. Съществено влияние оказват и две групи от държави – Г-7, която включва седемте икономики с най-висок доход и от 2008-а – Г-20, която включва водещите развиващи се стопанства и Европейският съюз.
Светът след Бретън Удс
Ако трябва да оценяваме епохата след конференцията в Бретън Удс от гледна точка на икономическото развитие, можем да заключим, че тя е триумфална. Световният доход на човек от населението се е увеличил четирикратно от 1950-а досега. А между 1950-а и 2017-а търговският обмен на планетата е скочил 39 пъти.
Делът на световното население с доход под 2 щ. долара на ден е паднал от грубо 75% през 1950-а до 10% през 2015-а. Глобалното неравенство също се е свило, до голяма степен благодарение на скоростния подем на големите азиатски икономики, по-специално тези на Китай и Индия. Световното стопанство, от своя страна, е доста по-стабилно, отколкото през първата половина на ХХ век.
Тези постижения не са се случили безметежно. Режимът на фиксирани, но подлежащи на корекции валутни курсове, е отменен през 1971-а след като администрацията на тогавашния щатски президент Ричард Никсън прекъсва връзката между щатския долар и златото. Следва рязък скок на инфлацията през 70-е години на миналия век, чието укротяване става на значителна цена през 80-е години. Финансовата либерализация предизвиква вълни от банкови и дългови шокове, чиято кулминация е световната финансова и дълговата криза в еврозоната в периода от 2007-а до 2013-а.
Не липсват и изблици на протекционизъм, отново в САЩ – в началото на 80-е години на миналия век, в отговор на силния американски долари на постиженията на Япония. Основаната на принципа на липса на дискриминация търговска система също се изражда в търговски споразумения с дискриминационен привкус.
Новите предизвикателства
Като цяло идеалът на Бретън Удс за структурно сътрудничество работи изключително добре…. До появата на различна реалност. Може би най-важен е завоят от западната и най-вече от щатската доминираща позиция, след като и Китай се издигна до статуса на суперсила. По някои показатели азиатският колос е дори най-големият в световно стопанство.
Съществено влияние оказва и надигането на национализма и протекционизма, и последвалата заплаха за фрагментация, не само в световен мащаб, но и сред западния свят. Идеята на Тръмп "Америка на първо място" и страстната му вяра в протекционизма са фундаментално отхвърляне на завладяващия дух и на институционалната структура на реда, създаден най-вече точно от Вашингтон след втората световна война.
Възникването на това коренно различно мислене на свой ред е следствие на икономическите промени и това подкопава доверието както в идеята за отворено световно стопанство, така и в хората и институциите, които го управляват. Важен непредвиден фактор в държавите с висок доход е намалялото значение на промишления бранш за сметка на сектора на услугите, растящото неравенство, спадът на производителността на труда и шоковете от внезапните финансови кризи. Днес, за разлика отпреди 40 години, гражданите на развитите държави, а не на развиващия се свят, са най-подозрителни към световната икономическа интеграция.
Деглобализацията вече е в ход
Според бившия главен икономист на ОИСР – Катрин Ман, една от причините за забавяне на ръста на производителността е ограничаването на търговската интензивност на растежа и разпадането на световните вериги за производство и доставка на стоки и услуги след финансовата криза. Трансграничните финансови потоци също достигнаха своя пик през 2007-а.
Другият завой е растящият натиск върху околната среда, най-вече климатичните промени. Светът вече преминава от Холоцен (бел. ред. – геоложка епоха, започнала преди 12 хил. години, в която живеем и днес) към Антропоцен (епоха на човека), в която човешката дейност за добро или за зло оформя до голяма степен живота на планетата.
Към всичко това трябва да се добавят и технологичните промени, които напоследък подкопават корпоративното предимство на развитите държави в производствата, разчитащи основно на човешкия труд. Те заплашват с мащабен разпад конфигурацията на заетостта, създават нови трансгранични потоци основно от данни, трансформират системите за разплащания и вероятно ще имат още по-голям ефект върху паричните системи.
Кристин Лагард – Да преосмислим международното сътрудничество
Как да се съхрани световния икономически ред на сътрудничество?
Този въпрос може да се насочи в по-тесни рамки към предназначението и архитектурата на институциите и по-широко – към международните отношения.
Акцентът в есетата, които видни икономисти и политици посвещават на възраждането на духа на Бретън Удс по повод на 75-а годишнина на споразумението, е върху първия аспект. Той обхваща управлението на паричната и на финансовата система, бъдещето на политиката за развитие и перспективите пред СТО и световния търговски обмен – всичките част от дебатите в и около Бретън Удс. Тук се включват и по-новите области за сътрудничество, като корупция, климатични промени, неустойчиви държави, миграция и технологии.
– Традиционен въпрос е упованието на световната монетарна система в щатския долар. Той остана неразрешен по време на конференцията в Бретън Удс, когато Джон Мейнард Кейнс предложи да се създаде световна валута. Днес бившият председател на Европейската централна банка – Жан-Клод Трише, твърди, че наднационална парична единица е невъзможна. Но по-голяма роля на Специалните права на тираж (валутната кошница на МВФ) е допустима. А поредното предизвикателство пред управлението на глобалната монетарна система е нарастването на значението на китайския юан.
– Друга добре позната тема е финансовата стабилност. За нея Марк Карни – председател на "Бенк ъф Инглънд" и бивш шеф на Борда за финансова стабилност, е като цяло оптимист. Защото "радикалната промяна от реформи на Г-20 е направила глобалната финансова система по-сигурна, по-проста и по-справедлива".
– Потискащо познат казус е бъдещето на търговската система. Глобалната либерализация е спряна. САЩ не само се насочиха категорично към протекционизма, но се противопоставят и на смисъла и духа на СТО. Те искат да премахнат и спорната система на организацията за уреждане на разногласия , интерпретирайки я като неспособна да работи ефективно.
– По отношение на развитието финансовият министър на Индонезия и бивш оперативен директор в СБ – Сри Муляни Индравати, акцентира върху необходимостта от обилни инвестиции, за да се осъществят на практика сегашните амбициозни "цели за стабилно и природосъобразно развитие".
– Дейвид Милибанд – председател на Международния спасителен комитет и бивш финансов министър на Великобритания, подчертава, че "над 40% от изключително бедните хора днес живеят в засегнати от конфликти или нестабилни държави". Те са също и основният източник на глобалния миграционен натиск. Което означава, че ако искаме да се справим с прекомерната нищета и с потоците бежанци, тези конфликти трябва да бъдат решени. Милибанд добавя, че това се отнася и за натиска върху сравнително бедните държави, които в момента са подслонили 84% от търсещите убежище в света.
– Климатичните промени влошават още повече изброените проблеми. Егоистичните богати държави, най-вече САЩ, очевидно са решили да не обръщат внимание на това предизвикателство. Поради което би трябвало да се обмислят санкции за подобно поведение.
– Друго важно предизвикателство е корупцията, която дискутира в есето си Франк Вогъл – съосновател на "Прозрачност без граници",коментира я и Уилям Роудс – бивш старши консултант в "Ситигруп". Те отбелязват, че "официални представители на МВФ признават, че трябва да направят повече като повдигнат специално въпросите за незаконното финансиране пред правителствата на най-големите западни развити икономики, чиито капиталови пазари осигуряват спасителни инвестиционни убежища за огромни количества нелегален кеш". Това се отнася на първо място за САЩ и Великобритания.
Тези абсолютно уместни въпроси за начините, по които да бъдат реформирани институциите и чрез които светът да се справи с новите предизвикателства, включително необходимостта да се отчетат промените в световното господство в институционалното управление, са до известна степен второстепенни. По-важният въпрос е дали изобщо трябва да се запази нивото на сътрудничество.
Професор Кю Дзин
Накъде оттук нататък?
Днешните икономически предизвикателства се срещат с набиращ мощ национализъм. Но държавите не са острови. И глобалното сътрудничество е по-важно днес отколкото преди 75 години. То обаче е станало и по-трудно осъществимо.
Реалистите биха казали, че подобно сътрудничество е мираж: международните отношения винаги са били плод и на брутални политики, основани на силата. Но пък дали системата е "реалистична", ако води до катастрофални резултати за всички? Това би било вярно само ако единствената допустима система е конфликтът. В наши дни, когато в света няма доминираща суперсила, старата, оглавявана от САЩ йерархична схема вече е несъстоятелна. Но пък система на сътрудничество в някакъв вид все пак е жизнено важна и необходима.
Кю Дзин от Лондонското училище по икономика – една от двамата китайски участници в събитията по отбелязването на 75-а годишнина на Бретън Удс, представя новаторски начин на мислене за това предизвикателство. Тя твърди, че икономическите мрежи могат да заменят връзките между държавите и да направят излишни традиционните представи за хегемония. Професор Дзин смята, че Китай може да не се превърне в поредния хегемон, а да стане "световен мрежови лидер".
Същността на предложението на госпожа Дзин е изключително важна: тя пита как да въдворим достатъчно ред и сътрудничество, за да съхраним нашия сложен, взаимнозависим и застрашен от климатичните промени свят без хегемон, който повечето държави биха желали да следват? Отговорът е – чрез мрежа от мрежи, създадени в рамките на глобални договорености и съгласие.
Бретън Удс оформи ерата след втората световна война не толкова благодарение на постигнатите специфични споразумения, а заради съгласието да се институционализира сътрудничеството. То съхрани жизнеността си във времената на сривове и обрати през последвалите 75 години. Затова именно сътрудничеството остава толкова важно, колкото е било винаги.
Институциите наистина трябва да търпят развитие. Нови предизвикателства трябва да бъдат посрещани. Но ако светът е неспособен да съхрани и да развие основополагащите ангажименти за сътрудничество, глобалният прогрес няма да се случи и предизвикателствата може би няма да бъдат решени.
Навремето, след войната Моргентау е бил прав. Днес Доналд Тръмп греши. Това е толкова просто да бъде разбрано,но и толкова трудно да бъде прието, заключават коментаторите на бретънуудския юбилей..
