Проф. Нина Дюглерова- преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър" и ЮЗУ "Неофит Рилски" предложи учители, а не университетски преподаватели да пишат учебниците по история.
"Много е негативно учебници да се пишат от университетски преподаватели, защото доцентите и професорите винаги се опитваме да пишем сложно и да докажем, че знаем много", заяви Дюлгерова по повод казуса с представянето на комунистическия режим в учебниците по история за 10. клас. Тя даде пример с Германия, където това се прави от учителите с помощта на методист от университета, тъй като връзката на учениците е именно със своите учители. Според експерта е парадоксално, че комисиите, които оценяват учебното съдържание, са съставени от асистенти на професорите, написали въпросните учебници.
От своя страна Николай Поппетров – историк и един от авторите на учебника по история на "Булвест 2000" за 10. клас, уточни, че за учебници се говори от 30 години и резултат няма. Той посочи, че не възприема "анти" позициите, тъй като от тях не излиза нищо креативно, включително и от антикомунизма. Според него е хубаво, че има обществена нагласа по въпроса, но това не било гаранция за дебат. И добави, че образователният министър Красимир Вълчев не може да има мнение по учебното съдържание, защото той не е историк, а политик.
Историкът изрази изненадата си от твърдението, че комисията за оценка на учебниците е некомпетентна, тъй като тя е била избрана именно от МОН. Той призова просветното министерство да престане да се извинява и постфактум да обяснява, че проблемът с учебниците, грешките на матурите и т.н. са дошли от другаде. Те идват отвътре, категоричен бе Поппетров. Не трябва да се пропуска и фактът, че има скрита образователна политика. Има хиляди начини да втълпиш нещо на един човек, без да го впишеш в учебниците, обобщи историкът.
Той предложи учебниците да се пишат без хонорар, прогнозирайки, че вероятно мнението му ще бъде квалифицирано като "драматично". Вариант е това да се вписва в научната атестация, а не да се получават средства в замяна. И по мнение на историка би било по-добре учебниците да се пишат от учители. От своя страна разговорът за учебниците не може да бъде на академично ниво – той трябва да е обществен и да премине от сферата на академизма към сферата на широката публичност. Поппетров определи проблема за подбора и интерпретирането като морален, но заяви, че липсва система за морални санкции. Той е категоричен, че е необходим дебат по въпроса, тъй като в момента няма научна критика и всеки пише каквото си иска. Много често хора от съвсем случайни позиции налагат превратни мнения, допълвайки, че вината за това е на колегията, която не реагира и липсва дебат.
Другият съществен проблем според него е липсата на умение да се пише за широката публика. "Историята е нюансирана. На децата трябва да се поднася нещо обобщено, балансирано, с превес на най-важното", обясни Поппетров и допълни че за това са необходими дебат, ясен поглед и чисти помисли.
Припомняме, на 21 юни стана ясно, че е започнала петиция срещу подмяната на истината за комунизма в учебниците . Тя е адресирана до министър-председателя Бойко Борисов и до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
