В най-общи линии "американският модел" дава две неща с пълна яснота. Едното са индивидуалните средства, които всеки може да дари на една кампания, на всяко ниво – от президент надолу. Другото е, че когато се дават средства за политическа кампания, те влизат в база данни, от която всеки може да види кой на кого, кога и какви пари е дал. Това каза пред БНР преподавателят в Калифорнийския университет Христофор Караджов по повод представения у нас "отворен модел" на партийно финансиране с дарения.
Припомняме, че преди седмица парламентарното мнозинство промени модела на финансиране на политическите партии. То гласува държавната субсидия от 11 да стане 1 лев за получен реален глас, но разреши бизнесът да им дава неограничени дарения.
„Пренасянето на всякакъв модел на друго място винаги е изпълнено с много проблематични моменти. Общо взето всички опити за реформа на финансирането на кампаниите и на партиите, които наблюдавам в последните 20-ина години в САЩ, са в посока увеличаване на общественото финансиране, на публичното финансиране, за да се избегне това влияние на отделните корпорации“, обясни Караджов и подчерта, че "неналичието в България на независима съдебна власт" би направило пренасянето на модела "проблематично".
Ограничението за граждански дарения за президентска кампания в САЩ е 2800 долара на човек, даде пример той и посочи, че "американският модел" не е безспорен.
„Освен финансирането директно на кандидати, американците могат да финансират и така наречените „комитети за политическо действие / политическа акция“. Там правилата са доста вариращи. Условието е, че тези комитети нямат право да координират с кампаниите, но това не пречи да адвокатстват за някакви теми или въпроси, които са сходни с възгледите на кандидата. Да речем, ако кандидатът се бори с нелегалната имиграция, нищо не пречи да има неограничен брой такива организации на гражданите, които да защитават темите на този кандидат, без директно да координират с кампанията…“, разясни експертът.
През 2010-а година Върховният съд е отсъдил, че корпоративните дарения и даренията от синдикати и други в такива комитети не могат да бъдат ограничавани, обясни преподавателят в Калифорнийския университет. По думите му това е довело до изсипването на многократно повече средства в касите на кандидатите.
Христофор Караджов разказа още, че партиите в САЩ могат да набират средства, но там няма огромни пари, които циркулират по този начин. Големите пари в САЩ са в кампаниите и всеки политик, в момента, в който е избран, буквално от следващия ден е отново в някакъв вид fundraising. Това са всъщност и нещата, които впечатляват поддръжниците на този политик.
В САЩ има само две големи партии и всичко друго е "пуканки в сравнение с тях", коментира Караджов в отговор на въпрос как биха се издържали малките партии у нас, ако въведем американския модел.
„Една от причините, поради която е трудно да има трета силна партия, е точно този fundraising – набирането на средства, защото всеки един конгресмен може да разчита, при нужда, да се изсипят в неговия или нейния избирателен район средства, които минават през централната каса на партията, подкрепа от по-известните политици в партията. Малките партии е много трудно да се включат в тази система и да започнат да събират пари, освен ако не са издържани от някой с дълбоки джобове“, каза още експертът.
Относно възможността бизнесът и олигархията да овладеят партиите у нас, той коментира, че всеки политик в САЩ "е достатъчно умен, така че да се опари с директно изпълнение на някаква заръка, но има милион начини във властта да се прокарват закони и да се защитават интереси, които са в посока на нечия изгода".
"Дори, без да сме особено цинични, е естествено, че когато една голяма корпорация или какъвто и да е донор инвестира средства в политическа дейност, те не са защото тази корпорация непременно иска да си изрази гражданската позиция. И това го има, не трябва да го подценяваме…“, завърши Христофор Караджов.
