На 14 юли в цяла Франция се чества годишнината от превземането на Бастилията, което се счита за начало на Френската революция (1789 г.) и е национален празник на страната.
Бастилията е затвор-крепост, която се е издигала върху настоящия Площад Бастилията в Париж. Тя е символ на началото на Френската революция. Била е превзета по време на народното въстание на 14 юли 1789 г., след това е разрушена от дърводелци от предградието Сент Антони на Париж. Бастилията е била построена през 70-те години на 14-ти век като част от план за защита на Париж, но е била превърната в политически затвор.
Това е бил един от най-удобните затвори за аристократите, на които кралят се е гневял. Той е изпращал досадниците там чрез кралско писмо за заточване без съд.
Бастилията е била напълно разрушена на 14 юли 1790 година. Камъните от стените й са използвани за построяването на сгради и мостове в околността. Все още могат да се видят останки от нея, изложени на спирката на метрото на площад Бастилията в Париж.
Значението на завземането на Бастилията е било силно преувеличавано от романтичните историци като Жул Мишле, който е искал да превърне това събитие в символ на създаването на френската република. Всъщност, според текстове от това време (писма на един участник в събитията), превземането на сградата е станало почти без сблъсъци. Около 1000 човека, представляващи група бунтовници, са нахлули в сградата, за да търсят оръжия. Тя е била защитавана само от една шепа хора.
От 31 януари 1879 г., 14 юли е национален празник на Франция. Това се смята за символ на раждането на Френската Република. Празникът е повод за много празненства: балове, концерти, заря, президентски речи и военни манифестации.
В наши дни на мястото на Бастилията е разположен площад (Place de la Bastille ) и опера (L’Opera de la Bastille) със същото име, в която се помещава Парижката национална опера (Opera National de Paris). Операта е построена по инициатива на бившият френски президент Франсоа Митеран (Francois Mitterrand) и е открита на 13 юли 1989 г., по повод 200-та годишнината от разрушаването на крепостта.
Френската революция е период от историята на Франция, продължил от 1789 до 1799 г. и изпълнен с мащабни политически и социални катаклизми. Важно нейно следствие е унищожаването на абсолютната монархия и, след кратко републиканско управление, установяването на предвожданата от Наполеон Бонапарт диктатура. Той оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа, стимулирайки либералните движения на континента.
Условно, Френската революция може да се раздели на два етапа – първи етап (от 1789-1792 г.) и втори етап (от 1792-1794 г.). През първият се премахват феодалните привилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава декларация (За) Правата на човека и гражданина, а през 1791 г. се гласува и приема конституция. С издаването й, Франция става конституционна монархия. Според Конституцията, кралят може да налага вето над законите и да сформира правителство. Друго нововъведение е и създаването на свободен съд. Вторият етап от революцията е белязан от гилотинирането на Луи XVI и успешното отблъскване на антифренската коалиция, а именно на съюзните сили на Прусия, Русия и Австрия (съюзът на тримата императори).
