На днешния ден през 1969 г. от Космическия център "Джон Ф. Кенеди" е изстрелян американският космически кораб "Аполо 11", чиято цел е изпращане на човек на Луната за пръв път.
"Аполо 11" (Apollo 11) е първият пилотиран космически кораб от програмата Аполо на Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА), чийто екипаж достига и каца на Луната.
Корабът излита на 16 юли преди 50 години от космическия център "Кейп Кенеди" и космодрум на НАСА, който се намира на остров Мерит, в близост до Кейп Канаверал, щата Флорида. "Аполо 11" е с екипаж в състав Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин "Бъз" Олдрин и на 20 юли 1969 г. спускаемият апарат "Ийгъл" успешно каца на Луната.
Нийл Армстронг става първият човек в историята на човечеството, стъпил на Луната.
Пилотираният космическия кораб "Аполо 11" е третият апарат от програмата "Аполо", изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само "Аполо 8" и "Аполо 10" с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, без да извършват кацане на него.
Целта на мисията на "Аполо 11" е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието (лунно море на близката страна на Луната). В програмата на астронавтите влизат събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята. Тук Нийл Армстронг и Едуин "Бъз" Олдрин оставят първите човешки стъпки на Луната.
"Аполо 11" достига Луната на 19 юли след 76 ч. полет и след включване на двигателите преминава в окололунна орбита.
В 20 часа 17 минути 42 секунди на 20 юли лунният модул "Йигъл" се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Армстронг докладва: "Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна".
Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло. С думите: "Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството…"
На 21 юли в 2 часа 56 минути 20 секунди той оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин "Бъз" Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите "кенгурови" подскоци, при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националния флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди – сеизмометър и лазарен отражател за определяне на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21.55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: "Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество" и с подписи на Армстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън. Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин., след което се прибира в лунния модул, а Армстронг остава общо 2 часа и 10 минути. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на "Ийгъл", а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.
"Аполо 11" достига Земята на 24 юли след около 195 часа полет от старта и се приводнява в Тихия океан.
На 13 август е устроено специално тържествено посрещане на астронавтите в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анжелис. В средата на септември те са приети в Американския Конгрес и са наградени с новата държавна награда на САЩ – "Почетен медал за овладяване на Космоса".
В чест на постижението, три кратера близо до мястото на първото кацане са наименувани на членовете на екипажа – Армстронг, Олдрин и Колинс.
Капсулата на "Аполо 11" е изложена в Националния аерокосмически музей във Вашингтон.
