За какви вреди може да се търси обезщетение при теч на данни

КЗЛД

Комисията за защита на личните данни започва днес проверка на Националната агенция за приходите във връзка с изтичането на лична информация след хакерската атака срещу НАП. Пред БНР адвокат Емил Георгиев даде пример за какви нанесени вреди гражданите могат да заведат дела за обезщетения: “Някои хора обмислят например да сменят личните си карти, тъй като има информация, че сред изтеклите данни са и номера на лични карти. Също така има изтекли квалифицирани електронни подписи, ако това означава, че всеки, чиито електронен подпис и чиято лична карта се намират вътре и те трябва да бъдат сменени от съображения за сигурност, това е пряка и непосредствена вреда…“.

В интервю за предаването “Преди всички“ по програма “Хоризонт“ Георгиев посочи още: “Това правомощие, което Комисията за лични данни има по силата на новия регламент, така известният GDPR, за който всички научихме и разбрахме и за който много фирми се подготвиха, но изглежда държавата изобщо не се е подготвила в лицето на големите си администратори на лични данни, какъвто е НАП, какъвто се явява и финансовото министерство. Нормално е сега да се извърши тази проверка“.

Адвокат Георгиев коментира също и обратите в разследването на обвинения в хакерска атака срещу сървърите на НАП младеж:  “Първо тук е много важно да се каже, че принципите на наказателното производство на разследването предполагат, че онзи, който е повдигнал обвинение, в случая това е прокуратурата, следва и да може да си докаже обвинението. В закона никъде не пише, че обвиняемото лице е длъжно да съдейства на разследващите. Може би затова премиерът Борисов го формулира като съвсем човешка молба“, каза Георгиев и допълни: “В България може (премиерът да обещае оправдателна присъда на едно разследвано лице – б.р.) никъде другаде по света не би трябвало да е възможно, но в България ние знаем, че всичко зависи от премиера. Така че изобщо не е учудващо той да превземе ролята на говорител на прокуратурата и да обещава от тяхно име…“.

“След като Приходната агенция създаде своето приложение с чиято помощ всеки гражданин ще може да направи проверка дали неговите данни присъстват в мрежата. Смятам, че за останалото ще трябва да се назначават съдебно-технически експертизи“, каза още той.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст