На днешния ден през 1893 г. Коринтският канал е отворен за морски трафик.
Коринтският канал е край едноименния гръцки град и съединява Сароническия залив на Егейско море с Коринтския залив на Йонийско море. Той пресича тесния Коринтски провлак и разделя полуостров Пелопонес от гръцкия материк, като го превръща на практика в остров. Строителите прокопават канала в провлака, на нивото на морското равнище, без употреба на шлюзове.
Първият опит да се построи канал на това място датира от 7 век пр.н.е. от гръцкия тиран Периандър, който притежавал абсолютна (неограничена) власт. Той обаче изоставя идеята поради възникнали технически трудности и вместо това построява по-простия и по-евтин път, наречен Диолк.
Названието си каналът получава заради близостта си до град Коринт, разположен в западната част на канала. Градът се намира на 78 км югозападно от Атина, на Коринтския провлак между Централна Гърция и Пелопонес, омиван от запад от водите на Коринтския, а от изток на Сароническия залив. Древният град Коринт е бил един от най-големите и важни древногръцки полиси.
Съвременният Коринт е възстановен след силното земетресение през 1858 г. на 3 км североизточно от разрушения древен град. На 3 км още по-североизточно е входът от Коринтския залив към Коринтския канал (прокопан през 1881-1893 г.) с дължина 6.3 км, ширина – между 21 и 25 м, дълбочина 8 м), достигащ до Сароническия залив, близо до град Истмия.
Югозападно от древния град Коринт, върху възвишение, се намира Акрокоринт – местният акропол.
Коринтският канал е проектиран от унгарските архитекти Ищван Тюр и Бела Герстер, които са участвали преди това в строежа на Панамския канал. Първият кораб преминава през канала на 25 юли 1893 година.
Коринтският канал се смята за голямо инженерно постижение за времето си. Той спестява 700-километров обиколен път около Пелопонес на малките кораби. Тъй като каналът е широк само 24 м обаче, той е твърде тесен за големите товарни кораби. Днес по него главно преминават туристически кораби, около 11 000 годишно. Стените на канала са от естествен произход, главно седиментни скали и варовик. Височината на стените достига 75 метра, най-ниската точка на мостовете е 63 метра над морското равнище.
