Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 г.). Градът е възникнал през първата половина на IX век, по време на управлението на хан Омуртаг, като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. След Преславския църковно-народен събор през 893 г. е провъзгласен за столица на българската държава от цар Симеон Велики (епохата на "Златния век").
Преслав е известен като средище на духовен и книжовен живот, свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите по време на управлението на цар Симеон I (управлявал 893 – 927 г.). В епохата на Българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на културата на Плиска и Преслав. Най-великите хора на перото са работили тук – Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Козма.
Внушителното строителство, разгърнало се в новата столица по времето на цар Симеон, било насочено към изграждането на една надеждна отбранителна система. Но той имал още една цел: да оформи града като център, достоен да съперничи по великолепие и забележителни архитектурни постижения на самия Константинопол – град, който той добре познавал.
Дворцовият комплекс бил свързан с тронната палата чрез така наречената "топла връзка" – едно наистина оригинално решение. Строено било здраво, за векове. Доказателство са железните скоби, свързвали каменните блокове. Втората българска столица е разполагала с водоснабдителна и канализационна мрежа, открита е и баня с хитроумно изградено подово отопление.
Един от най-запазените археологически обекти от славното минало на Преслав е така наречената Кръгла или Златна църква.
Току под забележителната сграда на храма е скромният паметник на нейния откривател, учителя Йордан Господинов, пожелал да намери вечния си покой именно тук. Макар и без специално образование, той не се съгласява с мнението на руския учен проф. Успенски, че „преславските старини са напълно разграбени и обещават малко в научно отношение". И се оказва прав – открива Кръглата /Златна/ Симеонова църква, но не само нея, затова с основание го наричат „българският Шлиман". Заедно с близкия си приятел Карел Шкорпил той привлича именити граждани на Преслав и така се ражда археологическото дружество „Тича".
Националният историко-археологически резерват и музей "Велики Преслав" включва реставрирани и консервирани части от разкопките на средновековния град Преслав и музей, в който се съхраняват част от откритите предмети. Музеят се намира в непосредствена близост до съвременния град и е разположен върху руините на старата българска столица Велики Преслав (893-972 г.) и обхваща около 500 хектара от нейната площ.
Музеят е основан на 26 октомври 1906 г. по инициатива на Юрдан Господинов и местното Археологическо дружество "Тича". Сградата, в която се намира днес, е завършена през 1981 година. До този момент на територията на резервата и неговата околност са открити десетки недвижими паметници, а в експозицията на музея могат да се видят оригинални произведения на старобългарското и средновизантийско изкуство. Музеят съхранява над 35 хиляди предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Сред тях са шедьоври като керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и Керамичният иконостас от Дворцовия манастир, участвали в редица български и международни изложби.
Експозицията на музея включва Преславското съкровище, съдържащо над 170 предмета от злато, сребро и бронз, характерната за Преслав рисувана бяла керамика (облицовъчни плочки, домакински съдове и икони), както и една от най-големите в света колекции от средновизантийски печати от периода 971-1088 година.
Резерватът "Велики Преслав" е сред Стоте национални туристически обекта.
