Най-добре структурираната и най-видимата политика с българските общности в чужбина са неделните училища, но това не е достатъчно. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри в Пловдив 12-та годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Заедно с това е необходима цялостна система и приемственост в българското образование по света – от предучилищната възраст до университета, лекторатите по български език и развитието на българистиката. Съорганизатори на конференцията, под надслов "Съхранението на българския език и родовата памет по света – път към Родината", са Министерството на образованието и науката и Пловдивският университет "Паисий Хилендарски".
Образованието зад граница е неделима част от българското образование. То е в основата на серия от държавни политики, чиято цел е съхранението на българското самосъзнание и родовата памет, разпространението на българския език и мотивирането на сънародниците ни да се върнат у дома, изтъкна Илияна Йотова.
Тя открои значението на неделните училища за разпространението на българския език и култура в чужбина и ги определи като много важна част от културната дипломация на България. "Вие сте външната витрина на българското образование. Вие сте и мощното оръжие срещу асимилаторските политики на някои държави, срещу посегателствата върху историята", подчерта Илияна Йотова.
Според нея в следващото национално преброяване трябва да бъдат включени и постоянно или дългосрочно живеещите в чужбина българи, за да се определят мащабите за развитието на политиката с тях през следващите години. По думите на вицепрезидента са необходими допълнителна грижа на държавата, адекватни политики и мотивация на българските семейства и на децата да учат български език и да посещават българско училище, а по-големите ученици – да продължат.
За децата от неделните училища трябва да има възможност да опознаят родината си, да се правят културни и исторически маршрути.
Вицепрезидентът подчерта успеха българските евродепутати с петицията за признаване на българския език за матуритетен и изтъкна, че преговорите за двустранни споразумения продължават. Като голяма крачка напред Илияна Йотова определи новата възможност, която ще предложи Министерство на образованието и науката – кандидатстване от чужбина с изпит по български език и обща матура.
Тя цитира данни, според които все повече българчета, завършили средното си образование в чужбина, искат да учат в университети в България.
Необходими са и дебати по темите за българското образование зад граница и обучението на децата от български произход в България преди приемането на новия бюджет. Трябва да се предвидят нужните средства за тези политики, защото това е инвестиция в бъдещето.
Илияна Йотова акцентира и върху друга тревожна тенденция, която българската държава трябва с упоритост и постоянство да спре – в различни държави в историята на Кирило-Методиевото дело не се споменава нищо за България, книжовните школи, кирилицата.
Според вицепрезидента държавата трябва да е по-активна при намирането на подходящи помещения за уроците на неделните училища. Илияна Йотова предложи създаването на специален фонд за тези школа, който да позволява и регламентира частно финансиране, при ясно и прозрачно изразходване на средствата. Този фонд може да бъде част от общ фонд за подпомагане на българските общности зад граница.
Трябва целенасочена и упорита национална политика за връщането на позициите на българистиката във водещи световни университети, убедена е Илияна Йотова. Вицепрезидентът подчерта, че се формират лекторати по македонски език там, където са изгубени лекторатите по български език.
Вицепрезидентът представи идеята за създаване на Български културен институт, който ще направи още по-успешна дейността на българските училища в чужбина. Илияна Йотова съобщи пред над 120-те участници в конференцията, че с президента Румен Радев планират национален форум за българите в чужбина, посветен на националното ни единение.
