Поне на министерско ниво е много активно сътрудничеството между Сърбия и България в областта на инфраструктурата. Сърбия, както и България, се намира на кръстопътя на два основни паневропейски транспортни коридори – коридор 7 и коридор 10, като голямо значение се отдава и на изграждането на коридор 11 (към Черна гора), което е благоприятстващ фактор за развитието на международното икономическо сътрудничество.
През май тази година президентът на Сърбия Александър Вучич откри най-сложният участък от магистралата по южния край на Коридор №10, в Гърделичката клисура. Българската "Трейс Груп Холд" АД участва в изграждането някои от най-трудните участъци на трасето.
Коридор №10 е един от най-важните паневропейски транспортни коридори, който минава през Сърбия и свързва Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Сърбия, България, Македония и Гърция, чието строителство започва през 1970 година. Тази магистрала е важна и за инвеститорите, и за спестяване на пари и по-ниски транспортни разходи, но най-вече за хората. Пътят се изгражда заради функционалността му.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков заедно с вицепремиера и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата Зорана Михайлович провериха преди дни строителните дейности по изграждащата се магистрала в Сърбия, по направлението от Ниш до границата с България. Съседите бързо напредват към нашата страна, макар че не са член на ЕС и по-трудно би трябвало да си осигуряват финансиране. Сърбия бърза с изграждането на магистралата, защото иска да конкурира "Дунав мост 2" в сферата на международният транспорт в региона ни.
В същото време българският участък Сливница – Драгоман – сръбска граница ще бъде успешно приключен до края на 2021 година.
По думите на министър Росен Желязков между двете държави няма нерешени въпроси, както по отношение на транспортните операции, така и при реализирането на инфраструктурните проекти. Трудно е да се съгласим с това – от наша страна няма магистрала и сме тясното място и едва ли скоро ще видим реализиран оптимизма му, че "от Черно море до Великобритания, без светофари и без затруднения".
Жп трасето от София до сръбската граница е разделено на два участъка – от Волуяк до Драгоман и от Драгоман до границата. Първият участък ще бъде завършен в този програмен период. От Драгоман до сръбска граница ще бъде планиран за следващия програмен период от 2021 година със средства по оперативна програма Механизъм за свързана Европа и Кохезионния фонд за регионално развитие. По наши разчети от София до сръбска граница, със сложното инфраструктурно съоръжение, което е от Драгоман до границата, трябва да сме готови до 2025 година. "Надяваме се, че ще се движим паралелно с колегите от Сърбия, за да може влаковете от София към Европа да пътуват с необходимата проектна скорост, която в нашия участък ще бъде 160 км/ч.", прогнозира министър Росен Желязков.
Политическите отношения също са на приливи и отливи. Тези препятствия създават известни трудности пред фирмите от двете страни и са сред причините стокообменът да не е много висок въпреки географската близост. Едва през последните две години търговско-икономическите връзки се активизираха и търговията вече прескочи границата от един милиард евро.
През миналата година стокообменът е на стойност 1.16 млрд. евро като се увеличава със 7.8% спрямо 2017-а. Ръст има и при износа (с 12.4%) и при вноса (с 4.3%). За съжаление, салдото е отрицателно за България.
Посочените данни все пак определят важното значение на Сърбия като външнотърговски партньор на България. Силно влияние за това оказват предимства като географската близост, ниските транспортни разходи, близостта на езиците, както и добрите политически отношения през годините.
Към момента, търговските отношения между България и Сърбия са регулирани от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Република Сърбия, подписано през 2013 година.
Анализът показва, че в износната листа на българските стоки преобладават главно суровини, материали и стоки с ниска степен на обработка. Челните места заемат електрическата енергия, рафинирана мед и медни сплави в необработен вид, петролни продукти, изделия и продукти на химическата и фармацевтичната и стъкларската промишлености. При вноса преобладават основно суровини, метали и петролни продукти.
По отношение на участието в приватизацията и реализираните инвестиции в Сърбия, по броя на фирмите си България заема водещи позиции. В Сърбия развиват дейност повече от петдесет фирми с български или със смесен капитал и работят повече от 20 представителства. Общият размер на българските ПЧИ в Сърбия към края на 2017 г. е 183.5 млн. евро по данни на БНБ.
На сръбския пазар присъстват са представени някои от по-големи български фирми: "Приста Ойл", "Рубела", "Офис 1", "Голдън Роуз", "Техномаркет", "Интертръст Холдинг", "Фикосота синтез", "Хенди", "Ми Газ" и други.
По Закона за насърчаване на инвестициите у нас няма сертифицирани проекти със сръбско участие. Най-голямата сръбска инвестиция в България е на “НИС Петрол” в размер на 75 млн. евро. Същата включва 35 бензиностанции и складова база в Костинброд. Инвестиционните намерения на дружеството са за още по-сериозно присъствие на българския пазар,удвоявайки броя на бензиностанциите в нашата страна.
Може да се каже, че туризмът е най-динамично развиващият се отрасъл в двустранните търговско-икономически връзки през последните години, като се забелязва траен ръст на посещенията на сръбски и български граждани в двете страни.
През миналата година от съседната страна у нас са гостували 421 693 човека, което означава осмо място в общия туристопоток и увеличение със 7% на годишна база. В същия период 493 950 българи са посетили Сърбия. Това поставя страната ни на четвърто място в общия брой на пътуващите, а броят им расте с 6.7 процента.
