Ринат Ахметов не обича да говори за първите си стъпки в бизнеса, които е направил в пропития от престъпления град Донецк през 90-е години на миналия век. Тогава бомба убила партньора му по време на футболен мач. В наши дни той е собственик на украинския футболен първенец "Шахтьор", както и на цял "отбор" от компании в различни сектори, включително за добив на желязна руда и на стомана, за производство и разпределение на електроенергия, на банка и на застрахователни компании, и на телевизионен канал – всички те като общност – с огромно влияние в Украйна.
Макар че част от личното му състояние, оценено на 5.8 млрд. щ. долара от индекса на милиардерите на агенция "Блумбърг", се намира на територията, завзета от подкрепяните от Русия украински сепаратисти, и въпреки няколкото слаби години, Ахметов остава най-богатият украинец. Чистият размер на притежаваните от него активи падна със 74% от върховите 22.4 млрд. щ. долара през 2013-а, но той оцеля. С ловки маневри Ахметов "изкова" конгломерата си от руините на пост-съветската ера, изтръгна се от лапите на правозащитните органи и спаси империята си от продължилите повече от десетилетие политически сътресения, включително анексирането на полуостров Крим от Русия.
Днес обаче 52-годишният магнат се изправя срещу нестандартен и могъщ противник. Това е бившият комедиен актьор и сега – президент на Украйна – Володимир Зеленски, който пое властта през април с обещанието да лиши от влияние украинските олигарси. Макар че заявките на държавния лидер са обичайният припев за държава, в която населението се оплаква от епидемична корупция и плутокрация, този път електоратът се надява, че няма да остане излъган от избраника си, който няма политически опит и не "се е облажил" от властта.
Самият Ахметов не изглеждал притеснен, когато го запитали дали не смята, че Зеленски е опасен за бизнеса му. Просто защото и той, и президентът "имат една цел: силна, независима, обединена, демократична и процъфтяваща Украйна", в която да се създаде "благоприятен инвестиционен климат както за националните, така и за чуждестранните инвеститори".
Президентът Зеленски ще бори олигарсите
Да се преследват олигарсите е много по-лесно на думи отколкото на дело, но този път обещават да е различно. В началото на август следователи от Националното бюро за борба с корупцията обявиха, че подозират високопоставени служители от притежаваната от Ахметов "ДТЭК Енергия" – най-голямата украинска енергийна компания – че са манипулирали цените на енергията и са принудили потребителите да надплатят общо 19 млрд. гривни (758 млн. щ. долара) през 2016-а и 2017-а. Мениджърите на ДТЭК са притиснали регулаторите да увеличат тарифите на електрическия ток. Предполагаемата схема, позната като "Ротердам +", е "разнищена" от журналисти и активисти, които твърдят, че тя вреди на икономиката и провокира неправомерно управление на разходите.
(Бел. ред. – "Ротердам+" е името на методиката, по която украинският държавен енергиен регулатор формира цените на топлинната енергия, произведена от въглища. Стойността се определя по следната формула: цената на въглищата на пристанищата Амстердам-Ротердам-Антверпен плюс разходите за доставката им в Украйна).
Въпросната нова методика е въведена в резултат на войната с про-руските бунтовници в Украинския Изток, довела до недостиг на въглища. През 2016-а и 2017-а, в месеците с върхово електропотребление тарифите на украинските производители на енергия от топлоцентралите скача с повече от 80% в сравнение с предишни години, защото формулата обвързва разходите им с цената на въглищата в чуждестранните пристанища и с доставките от там. "ДТЭК", която е собственик на над 80% от произведените в Украйна въглища и на 75% от националните топлоцентрали, се оказа най-големият печеливш от новия ценови модел. Холдингът продължавал да получава добита от мините му в страната суровина при много по-ниски разходи и да продава електричеството на по-високи цени. "ДТЭК" отхвърля обвиненията в неправомерна дейност и е уверена, че следствието няма да открие улики за престъпление.
Досегашните опити за отстраняване на Ахметов до един са неуспешни. В края на 90-е години на ХХ век, "яхнал" приватизационната вълна, той похарчи милиони долари, за да купи въглищни мини и металургични заводи в Източна Украйна. През 2000-а Ахметов създава компания за управлението на този бизнес, която днес носи името "Систем Кэпитал менеджмент".
Богаташът консолидира властта си по време на президентския мандат на Леонид Кучма, чийто зет – Виктор Пинчук – стана един от най-заможните хора в Украйна. През 2004-а, подкрепени от влиятелни политически съратници, Ахметов и Пинчук придобиват най-големия украински производител на стомана "Криворожсталь" за 800 млн. щ. долара. Условията и за двамата олигарси се променят драстично към края на 2004-а,след като опитът за прехвърляне на властта на приятеля на Кучма – Виктор Янукович – предизвика масови улични протести и "Оранжевата революция". Ахметов напуска Украйна когато изборите печели съперника на Янукович – Виктор Юшченко и обеща да "разпердушини" олигарсите.
Впоследствие проблемите на Ахметов продължиха да се трупат. Полицаи, пристигнали с бронирана машина, нахлуват в украинския му офис, а новото правителство,вече ръководено от премиера Юлия Тимошенко, слага ръка на "Криворожсталь" и впоследствие го продава на индийския милиардер Лакшми Митал, който платил шест пъти по-висока цена от Ахметов и Пинчук.
За да гарантира сигурността си, Ахметов междувременно иска имунитет от парламента и го получава. След това се включва в про-руската "Партия на регионите", оглавявана от Янукович, която спечели изборите през 2006-а и сформира нов кабинет. Той също осигурява временен уют за бизнесимперията на милиардера.
През 2014-а избухна нова революция в Украйна и президент стана шоколадовият бос Петро Порошенко, след като про-европейските протести свалиха от власт Янукович. Ахметов обаче успя и тогава да съхрани позицията си на най-богатият украинец, макар че войната с про-руските сепаратисти в източната част на Украйна удари бизнеса му и редуцира значително личното му състояние – в началото на 2016-а то падна до 2.4 млрд. долара.
Въпреки че оттогава насам милиардерът успя да съживи империята си и да възстанови част от загубите, бъдещето не е розово за "ДТЭК", чието влияние Зеленски се стреми да ограничи по всякакъв начин. А неговият представител в правителството на Украйна и потенциален министър на енергетиката в новия кабинет – Андрий Михайлович Герус – предлага като вариант да се сложи таван на цената на електричеството.
