На 3 август през 1979 г. е починал Бертил Олин (на шведски Bertil Gotthard Ohlin), шведски икономист и политик. Лидер на шведската Народна партия (либерална) в периода между 28 септември 1944-1967 г., когато партията е в опозиция. Бертил Олин е бил министър на външните работи от 1944 до 1945 г. (през Втората световна война).
През 1923 г. получава магистърска степен по икономика в Харвард, а докторска – година по-късно в Стокхолмския университет. Преподава в Копенхагенския университет пет години (1925-1930 г.).
През 1977 г., заедно с британския икономист Джеймс Мийд, получават Нобелова награда за икономика за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал.
Бертил Олин умира във Володален (Швеция) на 80 години.
Бертил Олин има значителен принос в съвременната макроикономическа теория, за която доразвива част от идеите на британеца Джон Мейнард Кейнс. Но в икономикса е най-известен с теорията за основите на външната търговия. Заедно със своя сънародник Ели Хекшер разработва популярната концепция за възможностите на специализацията в международния обмен.
Според теоремата Хекшер – Олин предимствата в търговията между страните се получават от различията в наличието и развитието на производствените фактори. Всяка държава би трябвало да изнася стоки, за чието производство използва, и то най-интензивно, суровините, с които е най-богата. Този принцип за пръв път е бил огласен от Ели Хекшер в статия от 1919 г. и повторно публикуван в "Четива по теория на международната търговия" от 1949 година.
В произведението си "Междурегионална и международна търговия" (1933 г.) Олин преоткрива значимостта в разположението на факторите и начина на тяхното използване във външната търговия. Тази идея по-късно вдъхновява и Пол Самуелсон в създаването на теорията за изравняването на цената на производствените фактори в резултат от интензивния международен обмен.
Ученият е изложил своите идеи в книгите: The German Reparations Problem (1930 г.), Interregional and International Trade (1933 г.) и Mechanisms and Objectives of Exchange Controls (1937 г.).
