Гайдарското надсвирване и Илинденския събор ще бъдат открити в село Гела на 3 август.
Обикновено стотици любители на българския фолклор се стичат за събора в родопското село Гела, за да се насладят на магическия звук на гайдата сред прекрасната природа. На 3 и 4 август на сцената ще премерят сили най-добрите гайдари.
Основната цел на фестивала е да популяризира автентичния родопски фолклор. Задължително условие за българските участници е изпълненията да са на каба гайда.
В рамките на събитието ще се проведе и срещата на родовете. От незапомнени времена всяка година в началото на август на Илинденските поляни край село Гела се събират родове и хора от цялата България. Традицията се спазва и до днес и съхранява песенното богатство на Родопа планина.
Основната цел на фестивала е да популяризира автентичния родопски фолклор. Задължително условие за българските участници е изпълненията да са на каба гайда.
Събитието добива все по-голяма популярност и прераства в международен форум. Регистрирани са чуждестранни изпълнители от Япония, Холандия, Унгария, Франция, Великобритания и Шотландия. Броят на участниците варира от 40 до 60 изпълнители всяка година година.
Наблюдава се все по-засилен интерес към инициативата. На Илинденските поляни се стичат хора от цяла България. Посетителите на гайдарското надсвирване варират от 8000 до 13 000 хиляди на година.
Село Гела се намира в сърцето на Родопите, в Переликския дял на планината. Отстои на шест километра от Широка лъка. Най-близките села са Солища (до него стига 9-километров път) и Стикъл. Наблизо са хижа Ледницата, хижа Перелик, връх Голям Перелик (2191 м), връх Малък Перелик (2147 м), връх Шилестата чука (2180 м), връх Орфей (2188 м) и връх Чаева чука (1922 м). Западно от селото се намира и пещерата Ледницата.
Гела се състои от няколко махали: Груевската махала, Заевите, Каврошиловата махала и други.
Основаването на селото се губи в древността, но се знае, че е основано от траките. До него има тракийска крепост Градище, изследвана от археолога Никола Дамянов. Има две основни легенди, свързани с историята на местността и селото. Първата е, че това е родното място на Орфей – легендарният тракийски певец и музикант, основал учението Орфизъм и смятан за най-великия певец и поет на древността.. Също така се счита, че той е слязъл да търси Евредика в близката пещера Дяволското гърло.
Втората легенда е свързана с края на Второто българско царство. Тя гласи, че след заточението си в Бачковския манастир патриарх Евтимий е бил погребан на скришно място в местния манастир. Той е сринат през 17 век от османците. В началото на 20 век местните хора решават да построят църква на мястото на манастира и попадат на гроб, в който е погребан глава на православна църква – в седнала поза, със скиптър във формата на две змийски глави и златна огърлица. Старите хора казват, че родителите им са виждали скиптъра, преди да изчезне. Разкопките до църквата откриват празен гроб, в който може да се стои. Твърдението, че това е патриарх Евтимий, произтича от факта, че последният български патриарх не е погребан на мястото на заточението си, което е на 20 километра от Гела. Личността, намерена в гроба, според местните, е носела отличителните знаци на патриарсите.
