Какво каза през годините Любомир Филипов пред в. „Банкеръ“?
Смятате ли, че ще се затрудни финансирането на държавния бюджетен дефицит поради ограничените възможности на търговските банки да купуват ДЦК?
– Би било наивно да твърдя обратното. В тези условия БНБ прояви гъвкавост, като закупи известни количества държавни ценни книги на първичния пазар, които след разхлабването на рестрикцията ще предложи за изкупуване от банките във формата на т.нар.тапинг аут. Предполагам, че първото предстоящо отслабване на ограниченията върху рефинансирането ще засяга именно операциите на Централната банка с държавни ценни книги.
Не мислите ли, че по-богатата част от населението ще продължи да пази левовите си депозите с цел да осъществи в близко бъдеще нова вълна от атаки срещу долара? Каква ще бъде реакцията на БНБ в този случай, след като от края на октомври 1993 г. досега бяха използвани практически всички инструменти за управление на валутния курс чрез управление на левовото предлагане ?
– Не само по-богатата част от населението, но всички притежатели на левови депозити биха атакували курса на националната валута, ако има условия за това. Често стремеж към спекулиране има дори в дребния вложител. Винаги съм смятал за неправилни преувеличенията на ролята на свободните средства по разплащателните сметки на банките. Важното е да се преодолява влиянието върху пазара не на тези 1-2 или 3 млрд. лв., а на цялата левова парична маса от около 200 млрд. лева.
Що се отнася до инструментите, действително Централната банка приложи почти всички, но важен е не само броят на инструментите, а и силата, с която те се прилагат. Известно е, че понякога в подобни ситуации централните банки увеличават например лихвените си равнища не както у нас с пунктове, а с пъти. Така че не всички възможности са изчерпани.
Г-н Филипов, през последните месеци съвкупната парична маса нараства с 1.5 процента месечно. В същото време се наблюдава скок в инфлацията от 4.5 на 6% месечно. Паричните отчети на БНБ сочат и частично съкращаване на депозитната основа, поддържана от населението. Смятате ли, че с изчерпването на възможностите за прехвърляне на средства от депозитите върху пазара при запазване на досегашната рестриктивна политика в областта на доходите ще се постигне ограничение на инфлацията и дори частична дефлация ?
– Сигурно е, че ограничаването на ръста на паричната маса влияе антиинфлационно, особено в условията на ускорено външно обезценяване на националната валута. В това отношение показателен е примерът с Великобритания, посочен в иначе спорния февруарски бюлетин на АИПР: След излизането си от Европейската валутна система през септември 1992 г. британската лира се обезцени с около 25% и въпреки това оттогава инфлацията спадна от 3 на 1.6% поради ефективния контрол на Централната банка върху паричните агрегати.
Любомир Филипов – член на Управителния съвет на БНБ, началник на Управление „Левови операции“ и член на комисията по ликвидността в Централната банка
-Тази дейност, или т. нар. central banking, в много от западните банки е съсредоточена в оперативен комитет, заседаващ всяка сутрин. Заседанията на нашата валутна комисия се провеждат обикновено веднъж седмично поради това, че пазарът не е толкова развит и лагът не е толкова голям.
Най-добрият инструмент за управление на ликвидността са операциите на открития пазар. Затова сегашното управление се осъществява най-вече чрез покупко-продажба на държавни ценни книги. На 21 януари тази година държавният бюджет извърши погасявания по ДЦК за около 3 млрд. лв. Преди падежа им БНБ закупи ценни книги на първичния пазар, които след това продаде на банките. По този начин ликвидността на банковата система не беше променена.
Любомир Филипов, подуправител на БНБ
-Проблемът за банковите фалити пряко засяга паричната политика. Ако няколко банки фалират, това означава само едно – парична реформа. Някой представя ли си какво означава това? Кой ще даде тия пари? Приемам твърденията на Красимир Ангарски за състоянието на банковата система като безотговорни. Смешно е представител на собственика на банките да каже, че те са фалирали. Естествено банките имат проблеми. Всички банки имат проблеми, частните също. Но не бива да се примитивизира този въпрос. Той е много сложен, защото банката не може да фалира, а само да се реструктурира. Някой трябва да поеме активите и пасивите. В банките има не само депозити на граждани и фирми, а и много пари, вложени от други банки. При такава сложност никой не трябва да прави подобни изказвания.
Любомир Филипов, подуправител на БНБ
-По отношение на паричната политика се опитахме от многото лоши варианти да изберем най-добрия. След валутната криза през април дойде период на стабилност с намалени ограничителни мерки, който продължи до август. Тогава под влиянието преди всичко на структурни, а не парични фактори започва период на нова валутна нестабилност. Бяхме принудени силно да затегнем рестрикциите. Тъй като кризата бе предизвикана от липсата на приватизация и на демонетаризиране на държавния дълг, колкото и да свиваше БНБ ликвидността, това не доведе до някакви съществени положителни резултати. Населението продължи да държи парите си във влогове и депозити, вместо да ги прехвърля в капиталовия сектор. Ако хората имаха възможност и изгода от това, то щеше да свие паричната маса и да намали инфлационния натиск.
В последно време се изказаха мнения, че рестриктивната политика трябва да бъде подменена с политика на намаляване на лихвения процент. Основният приоритет на една парична политика трябва да бъде задържането и намаляването на инфлацията. За неговото постигане съществуват различни начини. Прилагането им обаче ще бъде много по-болезнено, отколкото провеждането на сегашната парична политика.
Любомир Филипов, управител на БНБ, пред депутатите от Комисията по бюджет и финанси
–Притеснява ме предложеният от депутатите текст за установяване на несъвместимост, тъй като не е ясно кой ще установява тази несъвместимост. Ако има нужда, въведете някои други ограничения, но да са ясни.
Не бива да се дава възможност за прекратяване на мандата по предложение на компетентния орган. И сега компетенциите на управителя в това отношение са доста големи. Това веднага означава, че фактически няма мандат.
Аз не мога да си представя, че ако 121 народни представители се подпишат и поискат оставката на някой от нас, той няма да си я подаде. Особено ако това е направено с обществена оценка. Но е силно рисковано този текст да го има в закона. Това означава, че УС на БНБ увисва във въздуха след следващите парламентарни избори. Тези неща създават излишна несигурност и де факто нарушават независимостта на Централната банка.
Любомир Филипов, управител на БНБ, пред депутатите от бюджетната и икономическата комисия
–БНБ отдавна е поставила въпроса за това, че законодателството за поставяне под особен надзор и ликвидиране на банки трябва да е ясно. Освен това винаги сме считали, че при сегашните сложни условия в нашата банкова система е необходимо да се постигне едно съществено по-високо гарантиране на депозитите, поне на населението. Този въпрос също беше отлаган дълго време. Вярно е, че вече всичко това го има, но за съжаление може би закъсняло, в известен смисъл, при всички проблеми, които възникнаха напоследък.
Разбира се, от изключително значение е това, че онзи ден финансовият министър Димитър Костов и аз подписахме писмото за намерение. В него естествено има много силни изисквания към нас, които касаят главно решителното провеждане на структурни реформи както в реалния, така и в банковия сектор. Искам да подчертая, че международните пазари моментално откликнаха адекватно на това писмо за намеренията
Категорично отричам обвинението, че не сме давали данни на прокуратурата и следствието. Абсурд е да ни обвиняват за това. Ние дори сме ходили с тях да им помагаме, което не ни е работа.
Любомир Филипов – управител на БНБ, пред в. БАНКЕРЪ
Г-н управител, какви са възможните странични ефекти от обявяването в неплатежоспособност на осемте кредитни институции върху цялата банкова система?
– За съжаление в последно време в нашата преса се говори само за отрицателните последици от мерките, предприемани от БНБ. Разрешете ми да кажа, че от банковата система се предлага да се отстранят онези кредитни институции, които не са в състояние да обслужват нормално своите задължения. За останалата част от банковата система са предприети мерки, осигуряващи нейната стабилност. Само един факт – за нито една от банковите институции извън тези тринадесет банки, за които БНБ е поискала обявяване в несъстоятелност, не съществуват проблеми с разплащанията, като до днес (б.р. петък, 1 ноември) няма случаи на забавяне на плащанията вън от нормално приетия срок по Наредбата за уреждане на плащанията. БНБ постоянно ще продължава да полага усилия за възстановяване на доверието в тези кредитни институции от системата, които остават след отделянето на банките, определени от нас като неплатежоспособни.
Какви са причините в неплатежоспособност да бъдат обявени Ямболската и Стопанската банки? И двете бяха ликвидни. Ямболската банка след поставянето й под особен надзор дори получи разрешение да се разплаща с клиенти?
– Подчертавам още веднъж, че БНБ поиска поставяне под особен надзор не само за банките с конкретни ликвидни проблеми, но и на такива със съществена отрицателна капиталова адекватност, която неизбежно щеше да доведе до платежни проблеми. Такива, за съжаление, са Ямболската и Стопанската банки. Ямболска банка в момента все още може да се разплаща с клиентите си само защото нейният основен кредитор БНБ не си е поискала съществените вземания.
Важно е да се знае, че всяка от осемте банки, дори и след нашето решение за обявяването й в неплатежоспособност, във всеки момент до обявяването й от съда в несъстоятелност или след този процес, може частично или изцяло да бъде реструктурирана чрез закупуването й – частично или изцяло – от друг финансов институт. Подчертавам, че теоретично е възможно банката да бъде възстановена, ако се яви такъв инвеститор, който е готов да покрие вземанията.
Как ще коментирате възобновилите се обвинения срещу БНБ, че липсва част от златния резерв?
– Това пък е върха на неграмотността. По-голяма некомпетентност от тази, с която се коментира този въпрос аз не съм срещал. На този която е писал по този въпрос му казвам в лицето: Както казват Илф и Петров, това е тъпота с взлом. Разликата за която толкова много се говори се получава от факта, че първоначално БНБ обявяваше целия златен резерв. По-късно започнахме да даваме информация само за стратегическия златен резерв, без да обявяваме размера на така нареченото немонетарно злато. А разни некомпетентни хора питат къде било изчезнало златото. Ами нали Делойт и Туш ни правеха одит. Смятате ли че тази фирма, която си е заложила името с проверката на БНБ няма да провери наличността на всяка унция злато, както и операциите с ценни метали, които сме извършвали. Това обаче не се взима под внимание. Е, подобни писания мога да квалифицирам само като тъпота с взлом.
