Позиция на земеделския министър Десислава Танева по повод изявление на лидера на БСП Корнелия Нинова, в което обвинява управляващите, че не са реагирали адекватно на заплахата от африканска чума по свинете. Позицията е публикувана на страницата на Танева във Фейсбук.
В Европа заболяването Африканска чума по свинете влиза през 2007 г. в Грузия. Болестта е пренесена чрез хранителни отпадъци изхвърлени от кораб. Голяма част от Западна Европа е засегната. Заболяването е изключително устойчиво. На Испания и трябваха 30 години, за да се пребори с изкореняване на чумата. АЧС се разпространява чрез всички възможни пътища. Най-уязвими са личните стопанства, в които няма мерки за биосигурност. Дивите свине също, защото са в открита екосистема. Епизоотичната обстановка в страната е изключително сериозна. Над 23 държави на територията на три континента са засегнати от заболяването Африканска чума по свинете. В България правителството предприе всички възможни мерки за ограничаване на болестта, съгласно изискванията на компетентните европейски органи.
Не прави чест на Корнелия Нинова и БСП да се опитват да спечелят избиратели в този тежък момент. За да успеем да се справим, и да ограничим заболяването, е необходимо всички мерки да се изпълняват стриктно. Надявам се, че в тази ситуация всеки отговорен политик ще покаже държавническо поведение и няма да допусне политическите емоции да надделеят.
Държавата прави всичко възможно и допустимо като мерки за ограничаване на щетите с възможно най-щадящи последствия за населението. Отделили сме близо 4,5 млн. лева за доброволно почистване и дезинфекция на личните стопанства. Това е единствената възможна финансова подкрепа, защото тези стопанства са нерегистрирани. Всичко в посока обезщетяване на нерегламентирано отглеждане на свине, компрометира останалите мерки за борба с чумата и би поставило на риск и санкции държавата ни. 300 лв. ще получат стопанства без мерки за биосигурност, които доброволно са усвоили месото от нерегистрираните животни в 20-километровите санитарни зони около свинекомплексите. 300 лв. ще получат и стопани с унищожени прасета в 3-километровите зони около огнищата.
В момента на терен, със съвместни усилия, работят Българска агенция по безопасност на храните, Център за оценка на риска по хранителната верига, ветеринарните служби и лекари, научната общност. Всички те правят необходимото, за да разяснят на стопаните рисковете от заболяването.
Мерки за контрол на дивите прасета са взети, отстрелът не е спирал. Има стимули за отстрел на дива свиня, а подборният лов е разрешен целогодишно. Не се разрешава лов само в районите на епизоотичните огнища. Многократно бе обяснено от експертите защо в този случай не е подходящо да се използват екарисажите. В момента има два работещи екарисажа, но при такава епизоотия загробването е най-прилагания метод и в други страни. Целта е недопускане на разнасяне на заразата, чрез пренасянето на контаминиран материал. Няма опасност от екологична катастрофа, те се заравят на площадки, съгласувани с всички институции.
