Новите технологии и автоматизацията от десетилетия означат едно единствено нещо за служителите – по-малко работни места. В един бързо разрастващ се напоследък ъгъл на финансовия сектор обаче се случва точно обратното – банките на територията на Стария континент се борят да попълнят десетките вакантни позиции в звената, използващи съвременна техника за предотвратяване на прането на мръсни пари.
Разклатени от десетките скандали и от платените глоби – а те са в размер на над 20 млрд. щ. долара за времет от 2012-а насам – кредиторите използват масово изкуствен интелект и машини, научени да уличават злодеите, опитващи се да замаскират произхода на нечестно спечелените пари. Тази технология обаче "бълва" такъв огромен обем данни, че банките трябва да наемат едва ли не легиони от служители, за да ги сортират и да отделят мошениците от добросъвестните клиенти.
Лицата, отговарящи за спазването на правилата и за борбата с финансовите измами днес са около 3% от средностатистическия банков персонал в САЩ и в Европа – това са над двойно повече хора отколкото са били през 2013-а, по данни на консултантската фирма за мениджмънт "Бостън кансълтинг груп" (BCG). След като повечето кредитори вече оценяват старателно бизнесклиентите си всяка година, вместо на три до пет години, както правеха навремето, големите банки харчат по над 300 млн. щ.долара годишно за дейността на служителите си, работещи в звената срещу прането на пари. Инвестиционната "Медиобанка" пресмята, че европейските финансови компании ще трябва да наемат 10 хил. души през следващите две години.Но достатъчно добре квалифицирани кадри за този бранш липсват. Което вещае "трудов спазъм". В допълнение, ниските лихви и слабата икономика на региона орязват печалбите. Но банките просто нямат избор.
През януари 2020-а влизат в сила новите регулаторни наредби на Европейския съюз срещу прането на мръсни пари, които затягат правилата и разширяват обхвата на дейностите, които трябва да бъдат проучени . Датската "Данске банк", която съобщи за подозрителни транзакции за 220 млрд. щ. долара, осъществени чрез клона й в Естония, се нуждае от 600 души, за да попълни звеното си за финансови измами и съответствие с нормативите. Холандската "Ай Ен Джи груп", която през 2018-а плати 775 млн. евро глоба, за да уреди с правосъдните органи казусите за пране на пари, създаде през второто тримесечие на 2019-а отдел с 500 работни места и с ангажимент на хората на пълен работен ден (20% ръст) за проследяване на подозрителни операции. Най-големият френски кредитор "БНП Париба" пък укрепи звеното си за хармонизиране с правната уредба и за борба с финансовите измами, като увеличи с 40% състава му – до 4200 души, което стана през последните три години.
Няколко кредитори са разкрили по-низши позиции за работа в тази сфера в структури в Източна Европа. Други пък организират специални вечерни срещи, на които директори на отдели, следящи за спазването на законовите норми, разговарят с потенциални бъдещи служители в опит да излъскат имиджа на професията, смятана в продължение на години за "задния двор на финансовия сектор". Холандската "Рабобанк груп", която се съгласи да плати 369 млн. щ. долара, за да сложи край на разследване в САЩ за пране на пари от мексикански наркокартел, разкри на територията на Холандия 21 центъра за да съгласува операциите си с изискванията на контролните органи, за да привлече служители, отказващи да се преместят в по-големи градове. Германската "Дойче банк", обявила намеренията си да съкрати 18 хил. работни места до 2022-а, за да се справи със сериозните си финансови проблеми, гарантира, че "няма да прави никакви отстъпки" в борбата с финансовите престъпления и вероятно ще похарчи 4 млрд. евро през идните три години, за да засили възможностите си за справяне с тях. На територията на Европа заплатите на служителите в тези звена са нараснали с 20% след 2016 година, изпреварвайки далеч напред увеличението на възнагражденията в останалите банкови управления – това е заключението на фирмата за наемане на работна ръка Korn Ferry.
Въпреки че би било невъзможно за банките да са в хармония с нормативите срещу пране на пари, без да използват софтуер, технологиите могат да ги залеят с хиляди "фалшиви положителни резултати". Опростяването на алгоритмите би ограничило проблема, но същевременно би пропуснало и някои "лоши момчета", излагайки институциите на огромни глоби. Нещо повече, престъпниците винаги са крачка напред и търсят начини да укрият парите си, като често използват мрежи от офшорни фирми или движат бързо средствата по света като използват цифрови трансфери и криптовалути. Компютрите биха могли да идентифицират подозрителна активност, но не са особено умни, за да установят какво точно се случва с клиент или с негова транзакция.
Все пак, наемането на тълпи от служители не е достатъчно, посочва Чарлз Делингпоул – главен изпълнителен директор на ComlyAdvantage – стартираща фирма от Лондон, предоставила софтуер срещу пране на пари на над 400 клиенти, включително на английското поделение на испанската "Банко Сантандер" и на дружеството за обработка на плащанията "Ъртпорт", собственост на Visa. Кредиторите са били приканени да държат под око сметките, въпреки че приложенията позволяват на потребителите да осъществяват всякакви операции – от валутна търговия до теглене на ипотечни заеми, само с няколко натискания на бутоните на смартфоните. И всеки път когато банка спре транзакция или разследва клиент, той може да премести бизнеса си където поиска.
Делингпоул смята, че постигането на баланс е сериозно предизвикателство, което изисква нов начин на мислене в цялата организация, а не само повече хора и софтуер. Просто защото е много по-лесно да се хвърлят определен брой тела срещу проблема, вместо да се пренапише финансовата инфраструктура. Но перачите на пари са уникално изобретателни, а изискванията на контролните органи и строгостта на наказанията за престъпна трансгранична небрежност продължават да растат.
