България ще получи 2,9 милиона евро от Европейския съюз като финансова помощ за борба с африканската чума по свинете. Това стана ясно след среща на земеделския министър Десислава Танева и еврокомисаря по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис в Брюксел.
Новината беше потвърдена и от заместник-министър Янко Иванов, който даде специална пресконференция във връзка с предприетите мерки за ограничаване на заболяването африканска чума по свинете.
"Парите са за покриване на най-неотложни нужди – дезинфекция, диагностика и т.н. В рамките на 30 дни ще получим общо 11 млн. евро, които ще покрият обезщетенията на стопаните на умъртвени прасета от официално регистрираните ферми", обясни заместник-министърът. Европейската комисия покрива от 50 до 75%, в някои случаи до 100% от разходите на държавата. Абсолютно всички стопани на регистрирани обекти подлежат на компенсации. Тези 11 млн. евро се актуализират всеки месец, в зависимост от развитието на ситуацията. Собствениците на прасета не трябва да имат поводи за притеснения, увериха от земеделското министерство.
"Прочетох, че от БСП са казали, че няма ветеринарни лекари. Това не отговаря на истината. Имаме 1100 частно практикуващи ветеринарни лекари на договор с Българската агенция по безопасност на храните, така че имаме ветеринарно-медицинско обслужване във всяка една точка на страната. Друг е въпросът е дали стопаните сключват договори с тях", допълни Иванов. По думите му вирусът на африканската чума продължава да се разпространява. Също както грипът се разпространява през зимата, така и африканската чума се разпространява през летния сезон. Причината е, че има активна селскостопанска дейност, гората е пълна с диви прасета. Изобилието от диви прасета в комбинация със свинекомплекси и лични стопанства без никаква биосигурност е предпоставка за разпространение на заразите. "Ние предприемаме необходимите мерки – те не се наша приумица, те са в правилника Световната организация за животните", категоричен бе ресорният заместник-министър.
Предприетите мерки от министерството на земеделието са в три направления – за дивите животни, за индустриалните ферми и за личните стопанства. Първата и основна мярка е да се ликвидира възможно най-бързо източника на заразата – болните животни, местата и материалите, които са били в контакт със заразени прасета. Един от възможните начини е умъртвяване на болните животни, загробване и извършване на дезинфекция. Другата мярка е да не се излагат на риск от незаразените територии – да няма придвижване на болни животни. Когато се ограничи и локализира инфекцията, трябва да се предприемат действия за нейното изкореняване. "Борбата ще е дълга и трудна. Тя изисква участието на много и различни институции, както и на цялото общество. Срещу тази болест няма ваксина, няма лечение. Предприетите мерки са единствените възможни", каза още Иванов.
Той не отрече направените от министерството пропуски. В последните 2-3 години вместо да се редуцира популацията на дивите животни. Нормалният отстрел възлиза на 40-60%, а при такива ситуация трябва да достигне поне до 80%. "Ние не можахме да го достигнем, не можем да го отречем. Това трябва да го свършат ловците, но това им е хоби, а не е задължение. Ние можем да ги приканваме и да ги поощряваме. Затова сега сме решили на има поощрение за всяко убито животно, но това няма да стане с магическа пръчка. В Испания борбата е продължила 30 години", поясни още Янко Иванов.
По-рано пред БНР д-р Александра Митева от Българската агенцията по безопасност на храните каза, че задължителни мерки за превантивно умъртвяване на домашните прасета са въведени в 23 области.
