От 15 август 1866 г. Лихтенщайн е независима държава. Княжество Лихтенщайн (на немски: Furstentum Liechtenstein) е малка държава в Централна Европа. Граничи само с Швейцария на запад и с Австрия на изток. Името на страната идва от управляващата династия на Лихтенщайните.
Дом Лихтенщайн (на немски: Haus Liechtenstein) е една от най-старите аристократични фамилии на Европа. Фамилията има днес над сто членове, от които само една част живеят в Княжество Лихтенщайн. За пръв път е споменат Хуго фон Лихтенщайн през 1136 година. Името произлиза вероятно от замъка Лихтенщайн, разположен южно от Виена в Долна Австрия, където ранните Лихтенщайни са имали собственост.
Началото е в далечната 1699 г., когато именията Шеленберг и Вадуц са придобити от рода Лихтенщайн (в Австрия). Тогава те са част от множеството графства, херцогства, княжества и държави, обединени в Свещената Римска германска империя. През 1719 г. владенията са обявени за наследствено имперско княжество Лихтенщайн от император Карл VI. То е член на Германската конфедерация от 1815 г. до разпадането й през 1866-а. Лихтенщайн приема нова конституция на страната през 1921 година.
През ХХ в. княжеството се съюзява с Швейцария, която осъществява дипломатическото представителство на княжеството в чужбина – двете страни са свързани с валутни, пощенски, митнически, търговски и дипломатически договори.
Лихтенщайн е член на ООН от 1990 година.
Лихтенщайн е наследствено княжество с демократична конституция. В момента се управлява от княз Ханс-Адам II. Законодателният орган се представлява от князът и Ландтаг, а изпълнителният – от правителството.
Лихтенщайн е разделен на единадесет общини (Gemeinden), повечето от които се състоят от само един град.
Природата на Лихтенщайн дължи красотата си изключително и само на два компонента, свързани неразделно – Алпите и долината на Рейн. Най-висока точка на страната е връх Граушпиц (2599 м). Над Вадуц се намира връх Три сестри, познат със своята красота. Малките селца и ферми, сгушени в ръкавите на Рейн и стоящи под достолепни планински върхове, са като визитна картичка на Лихтенщайн.
Лихтенщайн е индустриално-аграрна страна. Икономиката е тясно свързана с Швейцария. Страната развива промишлените отрасли – приборостроене, производство на вакуумна техника, електронни системи, микропроцесори, текстилна, керамична и фармацевтична промишленост. В промишлеността е заето 45.2% от трудоспособното население. Над 6 хил. души ежедневно пристигат на работа от Швейцария и Австрия. В селското стопанство са заети 2% от работещите. Другият основен отрасъл за страната е животновъдството. В Лихтенщайн са регистрирани над 40 хил. чужди компании.
В миналото, значителна част от приходите в бюджета са идвали от издаването на пощенски марки. Сега, продажбите са силно намалели, и представляват незначителна част от приходите на херцогството.
Лихтенщайн е четвъртата най-малка страна в Европа, след Ватикана, Монако и Сан Марино. В страната живеят 38 111 души. Една трета от населението е родено извън границите на княжеството, а в страната живеят основно немци, австрийци и швейцарци.
Официалният език е немски, но основно се говори алемански диалект на немския. Общо 76% от населението принадлежи към Римокатолическата църква, други 7% са протестанти.
Вадуц (на немски: Vaduz, произношение Фадуц или fadu) е столицата на Лихтенщайн. Населението й наброява около 5 100 жители. Разстоянието от София до Вадуц е 1189 километра. През 1342 г. градът възниква като самостоятелното графство Вадуц.
