Материалната, финансовата част на ядрения проект не е основната – става дума за устойчивост на нормативната база и на стратегическите условия, при които се реализира проектът. Това каза пред БНР Антон Иванов – енергиен експерт от Българския енергиен и минен форум и даде пример с преговорите с RWE преди години, при които е станало ясно от какво се интересува един стратегически инвеститор.
"Там един от въпросите, който беше поставен, е за определянето на рамките за ядрената щета – докъде е държавата, къде е инвеститорът. Ядреният риск. Въпросът за управлението на ядрените отпадъци и на отработеното ядрено гориво, където също държавата има неотменима роля. Т.е. имаме един широк кръг от въпроси, към които държавата няма начин да няма отношение", каза Иванов. Според него засега няма отговори на тези въпроси, което ни кара да мислим, че не сме готови да влезем в сериозен разговор с едни сериозни инвеститори.
Експертът смята, че и у нас е възможен т.нар. унгарски случай, при който руската техническа част се допълва от руско финансиране, т.е. Русия е и инвеститор, и изпълнител. В "унгарския случай" имаме доставчик "Росатом" и междуправителствено споразумение за отпускане на заем.
По думите на Антон Иванов Брюксел няма формално основание да откаже такъв вариант: "Но ще има много въпроси от ЕС за това как е организиран проектът, какви ангажименти са поети и как този проект ще работи в рамките на един либерализиран европейски пазар. Ние трябва да имаме готови отговори на въпросите, които ще ни задават. Брюксел говори с държавите членки на ЕС, а тези държави преразказват какво им е обещал стратегическият инвеститор. Т.е. за Брюксел основната отговорност е на държавата и тя трябва да даде отговорите. Няма да видим китайски инвеститор, който седи в Брюксел и преговаря с европейските ни партньори".
