Президентът на САЩ Доналд Тръмп е потвърди отново, че че неговата администрация е проучвала шансовете да закупи Гренландия от Дания, тъй като островът представлява "стратегически" интерес за страната му.
"Първо трябва да разберем дали те проявяват интерес", каза той. Но управляващите в Дания и самоуправляващата се Гренландия категорично заявиха вече, че островът не се продава.
Според източници от Белия дом, цитирани от "Уолстрийт Джърнъл", Тръмп е искал от своите съветници да "разгледат идеята" да бъде купен най-големият остров на Земята. Интересът е както към неговите природни богатства, така и заради геостратегическото му значение. Но е възможно и да е заради желанието на САЩ да засилят военното си присъствие в Арктика.
Всъщност САЩ вече са правили опит да купят Гренландия. През 1949 г. те предложили на Дания 100 млн. долара на Дания, но не приели насрещната оферта да разменят земя в Аляска срещу стратегически части от арктическия остров.
Гренландия (на грендлански: Kalaallit Nunaat; на датски: Grønland; буквално на български: "Земя на гренландците", "Зелена земя") е самоуправляваща се провинция, намираща се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Тя е арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка, както в географски, така и в етнически смисъл. Все пак в политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров в света. С население от около 55 847 души тя е една от най-рядко населените страни в света.
През 1979 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равнопоставен член на Кралство Дания. През 2008 г. Гренландия провежда референдум за по-голяма автономия. Това се осъществява през следващата година, като Дания запазва контрола над външната политика и отбраната, и финансовата политика, и осигурява годишна помощ от 3.4 млрд. датски крони или по около 11 300 щ.д. на всеки гренландец.
Около 20% от трудоспособното население е заето в риболова и рибноконсервната промишленост, около 55% са заети в обществените служби, повече от 10% са безработни и само 2.5% (около 600 души) все още живеят от лов благодарение на помощите от държавата. Днес Гренландия е силно зависима от риболова и износа на риба; уловът на скариди е безспорно най-големият източник на доходи. Започната е разработката на въглеводороди и минерални залежи, но видим резултат може да се очаква едва след няколко години. Създадена е и държавна петролна компания – NUNAOIL. Единственият сектор от икономиката с добър краткосрочен потенциал е туризмът, но приходите от него са ограничени заради късия сезон и високите разходи. Държавният сектор, включващ държавни предприятия и институции, играе основна роля в гренландската икономика. Около половината от правителствените средства се отпускат от датското правителство. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Гренландия е сходен с този на по-слабите икономически страни в Европа.
В началото на 90-те на ХХ век гренландската икономика преживява криза, от която се възстановява през 1993-а. Частична причина за кризата е търговският дефицит, появил се през 1990 г. след затварянето на последните останали обовни и цинкови мини. Фискалната политика, следвана от управляващите, довежда до ниска инфлация и бюджетен излишък.
